Немски сказания (Том втори)

Един ден Албоин пирувал радостно във Верона и наредил на кралицата да поднесе вино тъкмо в онази чаша, която бил направил от черепа на баща й, след което й рекъл: „Пийни сега радостно с баща си!“ Розимунд изпитала силна болка и се насилила да го стори, ала замислила да си отмъсти. Обърнала се към Хелмихис, оръженосецът на краля и негов млечен брат, като го помолила да убие Албоин. Той я посъветвал да привлече и Передео, еди храбър герой. Передео обаче не искал да има нищо общо с това злодеяние. Тогава Розимунд се промъкнала скришом в леглото на камериерката си, с която Передео имал връзка; и се случило тъй, че без да знае, той легнал и преспал с кралицата. След сторения грях тя го попитала за коя я смята. И когато онзи произнесъл името на приятелката си, тя отговорила: „Много се заблуждаваш, аз съм Розимунд; и след като вече си сторил каквото си сторил, оставям ти да избереш или да убиеш Албоин, или да чакаш той да забие меча си в тялото ти.“ Тогава Передео съзнал, че не може да избегне злото, и бил принуден да се съгласи да убие краля.

Един ден по пладне, когато Албоин заспал, Розимунд наредила да пазят тишина в целия дворец, отмахнала всички оръжия настрани и здраво завързала меча на Албоин за рамката на леглото, така че той нито да може да го грабне, нито дори да успее да го измъкне от ножницата. След което по съвета на Хелмихис пуснала Передео в кралските покои. Албоин, изтръгнат от съня, видял опасността, на която бил изложен, и посегнал за меча си; но тъй като не съумял да го измъкне, грабнал една табуретка и известно време се защитавал храбро с нея. В края на краищата обаче този умен и могъщ крал, който бил надвил толкова врагове, паднал безпомощен, погубен от коварството на жена си. С плач и вайкане лангобардите погребали трупа му под една стълба недалеч от кралския дворец. По-късно херцог Гизилберт отворил гробницата и изнесъл меча заедно с други накити. Той се хвалел също, че е видял самия Албоин.

401. Розимунд, Хелмихис и Передео

След смъртта на Албоин Хелмихис се надявал да получи кралството, само че лангобардите се възпротивили и обзети от дълбока мъка поради убийството на владетеля си, поискали убиецът му да заплати с живота си. Така че Хелмихис и Розимунд, която междувременно станала негова съпруга, избягали от Верона с един пратен им от Лонгин, управителя на Равена, кораб, като отвлекли Албзуинд, дъщерята на Албоин от първия му брак, и отмъкнали цялото лангобардско съкровище. Като пристигнали в Равена, красотата на Розимунд запленила и Лонгин, който я сговорил да убие Хелмихис и след това да се ожени за него. Злонамерената и жадуваща да стане господарка на Равена Розимунд подала на излизащия току-що от банята Хелмихис чаша с отрова; а той, като проумял, че е погълнал смъртоносната течност, измъкнал меча си и я принудил да поеме останалото в чашата. Така по Божията присъда двамата убийци умрели в един и същ час. Лонгин пратил Албзуинд и лангобардските съкровища в Константинопол на император Тиберий. Някои твърдят, че Передео също отишъл с Хелмихис и Розимунд в Равена, а сетне бил отпратен заедно с Албзуинд при Тиберий.

В Константинопол той доказал голямата си сила и веднъж по време на някакво представление убил пред очите на императора и на целия народ един огромен лъв. От страх да не стори някакво злодеяние императорът наредил да му избодат очите. Передео взел два къси кинжала, скрил ги в ръкавите си и се отправил към двореца под предлог, че има да казва на императора нещо важно. Последният пратил двама от слугите си да го изслушат; онзи се доближил до тях, все едно иска да им съобщи някаква тайна, и ги пробол с късите си кинжали така, че те мигом рухнали и предали Богу дух. Така този храбър мъж, неотстъпващ по нищо на Самсон, си отмъстил за загубата на двете си очи чрез смъртта на двама важни придворни.

402. Сказание за крал Аутари