Немски сказания (Том втори)

Когато жребият бил изтеглен и третата част от винилите трябвало да напуснат родината и да се отправят надалеч, начело на тях застанали двама братя, Ибор и Айо, млади и свежи мъже. Майка им се казвала Гамбара, хитра и умна жена, на чиито съвети те се доверявали при нужда. В търсенето на земя, където да се установят, те достигнали до местност, наречена Шоринген; там останали в продължение на няколко години. Наблизо живеели вандалите, груб и войнствен народ, които чули за пристигането им и проводили пратеници, които да съобщят, че винилите или трябва да плащат данък на вандалите, или да се готвят за битка. Ибор и Айо се посъветвали с майка си Гамбара и стигнали единодушно до мнението, че е по-добре да извоюват свободата си, отколкото да я опетнят, плащайки данък — и казали това на вандалите. Винилите били храбри и силни герои, но броят им бил малък. Вандалите се обърнали към Водан и се помолили да надвият винилите. Богът отвърнал: „Ще дам победата на онези, които видя най-напред при изгрев-слънце.“ На свой ред Гамбара се обърнала към Фрея, съпругата на Водан, и я помолила да отреди победата за винилите. Тогава Фрея я посъветвала да сторят следното: жените на винилите да отрежат косите си и да ги закрепят като бради на лицето, след което рано на сутринта да се покажат на Водан откъм източния прозорец, от който той поглежда най-напред. Те се наредили там и когато при изгрев-слънце Водан погледнал навън, се провикнал: „Що за дългобрадци са тези?“ Фрея добавила: „На когото си дал име, нему трябва да дадеш и победата.“ По този начин Водан отредил победата за винилите и от този ден те носят названието лангобарди.8

391. Лангобардите и асипитите

Скоро след победата си над вандалите лангобардите били принудени от настъпилия глад да напуснат страната Шоринген и да се отправят към Моринген. Асипитите (дзипетите?) обаче се противопоставили и не искали да ги пропуснат през границите си. Съзнавайки, че враговете са много на брой, а те самите са малко, лангобардите хитро разпространили слуха, че водят със себе си песоглавци, сиреч чудовищни човешки същества с кучешки глави; тези изпитвали жажда за човешка кръв и когато не успеели да се доберат до враг, пиели собствената си кръв. За да направят разказа си по-достоверен, те разположили шатрите си отдалечени една от друга и разпалили множество огньове в лагера си. Асипитите се изплашили и не дръзнали да започнат войната, с която заплашвали. Сред себе си те имали обаче един здравеняк, на чиято сила разчитали; та предложили на лангобардите двубой с този човек. Лангобардите трябвало да изберат от хората си едного и да го противопоставят на техния боец. Ако асипитът победи, лангобардите трябвало да се върнат по пътя, по който били дошли; ако обаче бъде надвит, трябвало да им бъде позволено да минат.

Когато лангобардите започнали да се съветват кого от мъжете си да изберат, един слуга предложил себе си, като поискал, ако надвие врага, той самият и потомството му да бъдат приети в съсловието на свободните. Това му било обещано, той приел битката и победил противника си. Бил освободен, каквото и било желанието му, а лангобардите получили правото свободно да преминат и така благополучно се добрали до страната Моринген.

392. Седемте спящи мъже в пещерата

В цяла Германия е известно следното чудно събитие: На самия морски бряг в извисена скала има пещера, в която от незапомнено стари времена спят седмина мъже; телата им не знаят разтление, дрехите им не изгниват и народът ги почита до днес. Според одеждите им изглежда да са римляни. На някакъв човек хрумнало да свали дрехите от единия спящ; ръцете му тутакси изсъхнали и хората се уплашили така, че никой повече не дръзвал да се доближи. Провидението ги пази за някаква свята цел: някога те може би ще се надигнат и прогласят свещеното учение пред езическите народи.

393. Момчето в рибарника

Във времето на лангобардския крал Агелмунд се случило една жена да роди наведнъж седем момченца, та за да избегне позора, тя ги хвърлила, по-жестоко, отколкото биха сторили диви животни, в един рибарник. Кралят тъкмо минавал край въпросното езеро, видял нещастните деца да лежат там, спрял коня си и с копието, което държал в ръка, ги обърнал на другата страна. Тогава едно от децата здраво сграбчило кралското копие. В това кралят видял знак, че това дете ще стане особен човек, наредил да го измъкнат от рибарника и да го предадат на една дойка. И тъй като го бил измъкнал от рибарник, който на техния език се нарича „лама“, детето получило името Ламисион. То пораснало, станало войнствен герой, а след смъртта на Агелмунд — крал на лангобардите.

394. Ламисион и амазонките