Немски сказания (Том втори)

Епископ Савин на преклонна възраст загубил зрението си и бил напълно сляп. Тотила бил чул, че този мъж може да предсказва, ала не го вярвал, ами искал сам да провери. При посещението си в областта Божият човек поканил краля на гости. Тотила не искал да бъде гощаван, ами просто седнал отдясно на стареца. Когато един слуга се канел да подаде на Савин бокал с вино, кралят мълчаливо протегнал ръка, взел чашата и я подал вместо момчето на епископа. Последният усетил това, ала рекъл: „Благословена да е тази ръка!“ Засраменият от това, че е бил разкрит, Тотила все пак се зарадвал, че е намерил онова, което търсил.

Въпросният Савин живял толкова дълго, че архидяконът, който жадувал да стане епископ след него, най-сетне опитал да отрови благочестивия мъж. Той сговорил виночерпеца да постави отрова в бокала и подкупил момчето, което по време на обяда трябвало да поднесе питието на Савин. Епископът обаче се обърнал на място към момчето: „Сам изпий онова, което ми поднасяш.“ Разтреперано, то се канело по-скоро да пие и да умре, нежели да понесе мъките, свързани с това човекоубийство. Когато поднесло чашата към устата си обаче, Савин го спрял и рекъл: „Не пий, ами ми подай питието, аз ще го изпия; върви обаче при онзи, който ти го е дал, и му кажи, че аз ще го изпия, ала той няма да стане епископ.“ След което епископът направил кръстен знак и отпил без никаква опасност за себе си. В същия миг архидяконът рухнал мъртъв на мястото, на което се намирал, все едно че отровата преминала през устата на епископа в собствената му утроба.

388. Походът на лангобардите

Винилите, по-късно наречени лангобарди, се размножили толкова много по островите на Скандинавия, че не можели повече да живеят заедно, поради което се разделили на три групи и теглили жребий. Групата, която изтеглила жребия, трябвало да напусне родината и да си дири нова такава. Жребият паднал върху една от групите и тя поела, водена от двама военачалници, Ибор и Айо (или Агио), заедно с вещата им майка Гамбара. Най-напред достигнали Скоринген, където победили вандалите и кралете им Амбри и Аси; след което продължили към Моринген, а оттам — към Голанд. Там се спрели за малко, а сетне завзели областите Антаиб, Бантаиб и Вургентаиб, където също не се задържали, ами прекосили Ругиланд, известно време живели под открито небе, като търгували с херулите, гепидите и готите, докато най-сетне се установили в Италия.

389. Лангобардският поход

В Дания властвал крал Снио (Сняг), когато страната била връхлетяна от глад; кралят издал закон, забраняващ гостуванията и пиршествата; ала това не помогнало, ами скъпотията все повече нараствала. Кралят свикал съвета си и решил да избие една трета от народа. Еббе и Ааге, двама герои, стояли начело на съвета; майка им се казвала Гамбарук, живеела в Ютландия и била веща жена. Когато те й съобщили решението на краля, на нея никак не й се харесало, че ще изгинат толкова много невинни люде: „Ще ви дам по-добър съвет, който ще опази благочестието ни; нека старите и младите теглят жребий; които го изтеглят, следва да напуснат Дания и да подирят спасение в морето.“ Този съвет бил охотно приет и жребият бил изтеглен. Той се паднал на младите и тутакси корабите били подготвени за път. Еббе и Ааге не се поколебали и издигнали на тях знамената си; Еббе повел ютите, а Ааге — гундинците.

390. Сказание за Гамбара и лангобардите