Немски сказания (Том втори)

След като дълго време бил властвал славно и бляскаво, Теодерих, кралят на остготите, в края на живота си опетнил името си с една жестокост. Той екзекутирал наклеветените от завистници свои верни слуги Симах и мъдрия Боеций и отнел имуществото им. Когато няколко дена по-късно Теодерих обядвал, хората му поднесли главата на една голяма риба. Като хвърлил поглед към блюдото, на краля се сторило, че това е главата на обезглавения Симах, с прехапана долна устна и със заплашителен поглед в обърнатите очи. Ужасен и облян в ледена пот, кралят си легнал, оплаквайки злодеянието си, и не след дълго умрял. Това, дето осъдил Симах и Боеций без — противно на обичая си — предварително да е разследвал нещата, било първата и последна негова несправедлива постъпка.

384. Душата на Теодерих

По времето на Теодерих, краля на остготите, един мъж се връщал след пътуването си до Сицилия към Италия; корабът му, понесен от буря, достигнал до остров Липарис. Там живеел благочестив отшелник, и докато моряците поправяли разбития кораб, въпросният мъж решил да отиде при светеца и да поиска онзи да го спомене в молитвите си. Когато отшелникът забелязал човека и придружителите му, ги попитал: „Знаете ли, че крал Теодерих е починал?“ Те отговорили бързо: „Невъзможно, когато тръгвахме, той беше жив и здрав и нищо такова не сме чували за него.“ Божият слуга възразил: „Той все пак е умрял, понеже вчера около деветия час през деня го видях, без колан и обувки, със завързани ръце, воден от папа Йоан и от патриция Симах, да влиза в гърлото на съседния вулкан.“ Хората си записали точно деня и часа, в който чули това, а като се завърнали в Италия, научили, че Теодерих се споминал тъкмо в посочения от отшелника час. И тъй като бил оставил папа Йоан да умре от глад в тъмницата, а патриция Симах накарал да обезглавят, той справедливо бил отведен в огъня именно от ония, които несправедливо лишил от живот.

385. Урая и Илдебад

Готът Урая имал заможна и красива на вид съпруга. Веднъж тя се отправила към банята, богато накичена и придружена от много прислужнички. В банята видяла жената на крал Илдебад, облечена в скромни одежди, и не я поздравила смирено, както се полага на кралица, ами горделиво изрекла няколко подигравателни думи. Защото приходите на Илдебад били все още незначителни и могъществото му все още не било кралско. Само че кралицата не понесла това ругателство, приела го много болезнено и се отправила към съпруга си, като го помолила през сълзи да отмъсти за сторената от жената на Урая несправедливост. Скоро след това Илдебад обвинил Урая пред готите, че се кани да премине към врага, а не след дълго и коварно го погубил. Това породило омраза и разкол сред готите и Вилас, един гепид7, решил да убие краля. Когато по време на едно пиршество Илдебад седял на масата и се хранел, Вилас ненадейно го ударил с меча си по врата, така че онзи все още държал храната с пръсти, а отсечената му глава се търкаляла по масата, което потресло гостите.

386. Тотила изкушава светеца

Когато кралят на готите Тотила научил, че свети Бенедикт има дух за предсказание, се надигнал и огласил посещението си в манастира. Той искал обаче да изпита доколко човекът Божи наистина притежава дарбата да предсказва. На едного от оръженосците си, на име Риго, преотстъпил обувките си и го облякъл в кралски одежди; и той трябвало да се яви пред светеца в кралски вид. Трима други господа, Вулдерих, Рудерих и Блиндин, трябвало да го придружават, да носят оръжието му и да се държат така, все едно той е истинският крал. Риго се отправил в пищните си одежди и следван от мнозина към манастирската Църква, в дъното на която седял божият човек. Когато Бенедикт го видял да се доближава толкова, че да може да бъде чут от него, се провикнал: „Снеми от себе си, сине, това, което носиш; то не е твое!“ От ужаса, че е разкрит, Риго паднал ничком и всички негови придружители се преклонили заедно с него. След което се изправили, ала не се решавали да се доближат до светеца, ами разтреперани се върнали при краля и му разказали какво ги е сполетяло. Тогава Тотила сам се отправил натам и се поклонил пред седналия на трона Бенедикт. Онзи пристъпил, вдигнал краля, нахокал го заради жестокия му военен поход и с няколко само думи му разкрил бъдещето: „Ти сторваш много злини и много такива си сторил; сега вече престани да вършиш неправди! Ще влезеш в Рим, ще прекосиш морето, девет години ще властваш, а на десетата ще умреш.“ Тотила бил обхванат от силен страх, сбогувал се със светеца и вече не бил толкова жесток.

387. Слепият Савин