Немски сказания (Том втори)

Готите прославят в песните си подвизите на Фридигерн. За него е запазено следното сказание: Когато вестготите все още нямали постоянно обиталище, нападнал ги глад. Фридигерн, Алатей и Зафрах, техните предстоятели и водачи, разтревожени от бедата, се обърнали към римските военачалници Лупицин и Максим и преговаряли за провизии. В позорната си алчност римляните им пробутвали овче и говеждо месо, но също кучешка и от други нечисти животни леш на висока цена, така че един хляб се заплащал с един слуга, а парче месо — с десет фунта жълтици. Готите давали каквото имали; когато слугите и имуществото им се свършило, жестокият купувач поискал синовете от родителите им. Готите отвърнали, че е по-добре да загубиш свободата, нежели живота си, и по-милосърдно е да спасиш някого, като го продадеш, нежели да го убиеш, като го задържиш. Междувременно Лупицин, водачът на римляните, замислил предателство и поканил Фридигерн на пир. Онзи не подозрял нищо и отишъл с малка свита; докато се гощавал вътре, до ушите му достигнали виковете на умиращите. В друго помещение, където се угощавали Алатей и Зафрах, римляните ги били нападнали и искали да ги убият. Тогава Фридигерн осъзнал предателството, измъкнал меча си насред пиршеството и смело се втурнал да помогне на другарите си. Удало му се да спаси живота им и призовал готите да унищожат римляните, понеже за предпочитане било да загинат в битка, нежели от глад. Този ден положил края на глада за готите и на спокойното владичество на римляните, и готите останали в завзетата от тях страна вече не като пришълци и чужденци, ами като господари и владетели.

373. Кралският гроб

Вестготите поискали да преминат през Италия към Африка, но по пътя ненадейно умрял безмерно обичаният от тях техен крал Аларих. Тогава те отклонили от коритото й реката Барент, течаща в подножието на издигащия се край град Консентина хълм. Насред коритото тълпа пленници изкопали гробница и в нея вестготите погребали, отрупан с много скъпоценности, краля си Аларих. След като сторили това, те върнали водата в старото й корито и за да не бъде издадено мястото, избили всички, които копали гробницата.

374. Смъртта на Атаулф

За смъртта на крал Атаулф, който завзел с вестготите си Испания, се носят различни сказания. Според едни той бил прободен с меч от Вернулф, комуто кралят се подигравал за смешния външен вид. Според други Атаулф стоял в конюшнята и гледал конете си, когато бил убит от Добий, един от неговите домашни прислужници. Този последният преди това бил на служба при друг крал на готите, когото Арнулф отстранил от пътя си, а сетне бил приет в прислугата на Атаулф. Така Добий отмъстил на втория си господар за първия.

375. Трулите

Вандалите наричали готите трули2 поради следната причина: Веднъж готите гладували и били принудени да купуват пшеница от вандалите. За жълтица те получавали обаче само една трула зърно. Една крина на свой ред събира малко по-малко от една трета от секстария.3

376. Сказание за Гелимер

По времето, когато вандалите превзели Африка, сред хората в Картаген се носела старата поговорка: Г. ще преследва Б., а сетне Б. — Г. Ставало дума за Гензерих, който надвил Бонифаций, и за Велизарий4, който пък победил Гелимер. Въпросният Гелимер би попаднал в плен, ако не се било случило следното. Велизарий натоварил с тази задача Йоан, в чиято свита се намирал оръженосецът Улиар. Улиар забелязал на едно дърво птиче и опънал лъка си; но тъй като бил подпийнал и възприятията му не били съвсем наред, не ударил птицата, ами улучил господаря си в гърба. Йоан умрял от раната си, а Гелимер имал време да избяга. Той се отскубнал и още същия ден се добрал до маврузийците. Велизарий го последвал и го обкръжил на един малък хълм дълбоко в Нумидия. Така посред зима Гелимер се оказал обсаден и лишен от всякакви провизии, тъй като маврузийците не печали хляб, нямали вино и растително масло, ами ядели непокълнала пшеница и ечемик, подобно на лишените от разум животни. Тогава кралят на вандалите написал писмо до Фар, интенданта на гръцката войска, и го помолил за три неща: една лютня, един хляб и една гъба. Фар попитал пратеника: „Защо му е това?“ Пратеникът отвърнал: „Хляба Гелмер ще изяде, понеже не е виждал такъв, откак се е качил в планината; с гъбата ще избърше зачервените си очи, които не е мил от много време; с лютнята ще изсвири песен, та да оплаче злощастието си.“ Фар се смилил над краля и му пратил поисканото.

377. Гелимер в сребърна верига