Немски сказания (Том втори)

Ройдигенците, авионите, англите, варините, евдозите, суартонците и нуитонците, немски племена, живеещи сред реки и гори, почитат всички заедно Херта, сиреч майката Земя, и вярват, че тя се меси в хорските дела и прихожда сред людете. На един остров сред морето има девствен посветен ней лес, там се намира покритата й колесница, до която е позволено да се доближава само един свещенослужител. Той знае кога богинята ще се качи в свещената си колесница; две крави я теглят, а той я следва почтително. Там, където тя благоволи да отиде и да подири подслон, настава празник; на това място не се води война, не се посяга към оръжието, желязото остава заключено. Настава желаният мир и покой и той продължава дотогава, докато богинята е сред людете и свещенослужителят не я отведе обратно в светилището й. Колесницата, покривалото и самата богиня се мият в едно скрито настрани езеро; ала слугите, които прислужват при това действие, тутакси биват погълнати от езерото. Тайнствен ужас и свято незнание покрива онова, което виждат тези, дето веднага умират.

366. Свещената гора на земноните

След свевите земноните били най-старият и най-благороден народ. В определено време те се срещали в една свещена гора, в която предците им вършели богослужения и в която все още царяла богобоязън, като всички единокръвни племена пробождали пратеници и публично принасяли човек в жертва. Те изпитвали такова страхопочитание към дъбравата, че никой не навлизал в нея, преди да бъде обвързан с ленти, признавайки по този начин слабостта си и божественото всемогъщество. Ако някой падне случайно на земята, не му се позволява да стане или да бъде вдигнат, ами бива извлечен по земята. Този обичай има за цел да покаже, че народът е произлязъл от това тъкмо светилище и че там властва вседържецът бог, комуто всичко останало трябва да се подчинява и покорява.

367. Преселението на анзиварите

Фризите били вече проникнали до една незаселена местност недалеч от Рейн, били се настанили там и засели нивите си, когато римляните ги прогонили със сила. Областта останала пак празна и там навлезли анзиварите, един не особено многоброен народ, чиято сила се дължала на подкрепата, оказвана им състрадателно от околните племена, тъй като били бездомни и прогонени от поселищата си от хавките. Бойокал, вождът на анзиварите, искал да постави себе си и своя народ под покровителството на римляните, ако последните предоставят въпросното незаселено и пусто място на хората и стадата им. Тази земя принадлежала преди на хамавите, сетне на тубантите, след това на узипетите; и тъй като на боговете принадлежи небето, а на човеците — земята, то всеки народ има право да заеме една или друга необитаема област. Ето защо Бойокал, който предвиждал, че римляните ще му откажат, обърнал поглед към слънцето, призовал другите небесни тела и публично ги попитал дали биха желали да огреят пустата местност. Те трябвало да надигнат морето срещу онези, които лишават людете от полагаемата им се земя. Римляните обаче отклонили молбата и не пожелали да признаят друг съдник освен себе си, който да отреди какво е редно да дадат или отнемат. Такъв бил откровеният им отговор пред анзиварите, като същевременно предложили на Бойокал, като на добър приятел, имение за него самия, опитвайки се да го склонят чрез този си дар. Бойокал обаче отказал онова, заради което трябвало да предаде народа си, и рекъл: „Ако нямаме земя, на която да живеем, никой не може да ни попречи да намерим такава, на която да умрем.“ След което се оттеглили враждебно и призовали съюзниците си, бруктери, тенктери и други, да се включат във военните действия. Римският военачалник бързо надвил тенктерите, така че те били принудени да отстъпят, а като го сторили, бруктерите и останалите били обзети от страх. Изоставените анзивари се оттеглили в областите на узипетите и тубантите, само че не били желани там. Прогонени, те се отправили към хатите, а сетне към херуските. По време на дългото скитане из чужди земи, ту като гости, ту като неволници, ту като врагове, воините и зрелите юноши изгинали, а невръстните станали плячка на други.

368. Пътешествието на узипетите по море