Немски сказания (Том втори)

Додето жената разказвала тъжната си история, рицарят Улрих я гледал; тялото й не издавало нечестивостта на душата й, ами тя изглеждала красива и богато наконтена. Улрих поискал да последва заедно с нея народа до обиталището му; и тъй като жената не успяла да го отклони от това му намерение, тя само му препоръчала да не се докосва до ястията, които ще му бъдат поднесени, и дори да не ги поглежда, колкото и невъзпитано да изглежда това. Те яздели заедно през леса, додето цялата тълпа се озовала пред красив замък, където жените били свалени на земята, а рицарите оставили конете и смъкнали шпорите си. Сетне по двама, рицар и дама, насядали на зелената трева; понеже нямало столове; онази нещастна жена седяла съвсем сама накрая и никой не й обръщал внимание. Били принесени златни съдини, дивеч и риба, най-изисканите ястия, които могат да бъдат измислени, бели пити и хлябове; виночерпци обикаляли и пълнели чашите с изстудени вина. Въпросните благоуханни ястия били поднесени и пред рицаря Улрих, но той бил достатъчно благоразумен да не се докосне до тях. Сетне обаче седнал до жените, разсеял се и посегнал към масата за една печена риба; тогава мигом сякаш пъклен огън изгорил четири от пръстите му, така че той извикал високо. Нито вода, нито вино успявали да угасят пожара; седящата до него жена видяла окачения на хълбока му нож, грабнала го бързо, изрязала кръст върху ръката му и отново пъхнала ножа в канията. Когато кръвта бликнала от ръката му, тя изгасила огъня и рицарят Улрих се отървал със загубата на пръстите си. Жената рекла: „Сега ще бъде обявен турнир, за който ще Ви предложат благороден кон и обкован със злато щит; пазете се от тях.“ Не след дълго пред рицаря се изправил слуга с жребеца и щита, и ако той го бе яхнал, би яздил без отдих и край. След турнира се разнесли сладостни звуци и започнал танцът; страдащата жена отново предпазила рицаря от това. Тя обаче трябвало да се изправи и да застане сред танцуващите; когато рицарят Улрих я видял, той забравил всичко и й подал ръката си. Щом я докоснал, тутакси рухнал като мъртъв; тя бързо го отнесла встрани до един синор, изровила билка и я пъхнала в устата му, от което той оживял. Тогава жената продумала: „Настъпва денят и щом изкукурига петелът, ние всички трябва да си тръгнем оттук.“ Улрих отговорил: „Нима е нощ? Стори ми се, че през цялото време беше ясен ден.“ Тя рекла: „Това е измамно; ще намерите горска пътека, която със сигурност ще Ви изведе от пустошта.“ За бедната жена бил доведен едър кон, горящ като жива жарава; когато го яхнала, тя дръпнала ръкава си и рицарят видял огънят да избликва от оголената й ръка, както пламъците обгръщат горящата къща. Той я благословил за сбогом и по посочената пътека успял да се прибере у дома си във Виртенберг, показал на графа изгорената си ръка и се отправил към замъка на кръстника. Разказал му онова, което му съобщила любовницата му, като за достоверността му показал пръстенчето и изгорените си пръсти. При тази новина рицарят от Щауфенберг се въоръжил заедно с рицаря Улрих, прекосили морето и започнали да нанасят, за утеха на немския дом, много вреди на некръстените езичници, додето жената била освободена от мъките си.

534. Барон Албрехт от Зимерн

Албрехт, баронът на Зимерн, бил добре приет и се радвал на особеното благоволение на сюзерена си, херцога на Швабия Фридрих, който го бил отгледал. Веднъж този последният предприел заедно с графовете и рицарите си, сред които бил и барон Албрехт, развлекателна разходка до граф Ерхингер, при когото често се отбивал и чийто замък Могенхайм се намирал в Цабергау. Графът бил веселяк, пристрастен към лова и останалите благородни упражнения. С жена си, Мария от Тюбинг, бил създал само две дъщери, но не и син, така че графският му корен бил застрашен да пресъхне.

Недалеч от замъка имало приятна горичка, наречена Щромберг; в нея от много години бродел забележителен едър елен, който не успявали да уловят нито ловците, нито придворните. Когато отново се показал, всички се зарадвали, особено граф Ерхингер, който приканил останалите от свитата да го преследват с обичайните ловни принадлежности. По време на преследването барон Албрехт се отклонил от другите и се озовал в някаква горска местност, където съзрял едър и красив елен, какъвто не вярвал, че някога ще види. Преследвал го дълго през гората, докато го изгубил от поглед, и не знаел къде се е дянало животното.