Ненаситност (Книга трета)

— Радвам се, че днес се чувстваш добре — обадих се учтиво. Бриджет се усмихна, разкривайки зъбите си, леко изцапани с портокалов сок.

— Да. Като стана дума за това… — Маргарет потупа с лъжичката си за яйце по ръба на чинията. — Казахте, че сте я намерили в парка, цялата в кръв?

— Да, госпожо — отвърнах предпазливо, като забучих на вилицата си най-малкото парче бекон в чинията си.

Тази сестра изглеждаше по-проницателна от останалите и не се страхуваше да задава неудобни въпроси.

— Имало е много кръв и роклята на Бриджет е била разкъсана — настоя Маргарет. — Това не ви ли се струва странно, след като всъщност не е имало истинска рана?

— Ъъ… — заекнах. Мислите ми запрепускаха. Какво бих могъл да кажа? Че кръвта е била на някой друг?

— Снощи помислих, че е имало рана — обади се госпожа Съдърланд и стисна замислено устни. — Но беше само засъхнала кръв, която измихме.

Маргарет впи пронизващия си поглед в мен.

— Може би й е потекло кръв от носа — смотолевих аз.

— Значи не сте видели никакъв нападател, когато сте приближили към сестра ми? — не се отказваше Маргарет.

— О, Маги, ти и твоите разпити! — въздъхна Уинфийлд. — Истинско чудо е, че Бриджет е добре. Слава на Бога, че Стефан я е намерил.

— Да. Разбира се. Слава на Бога — рече Маргарет. — А вие какво сте правели съвсем сам в парка миналата нощ? — продължи да ме разпитва спокойно.

— Разхождах се — отвърнах, както бях казал и на баща й снощи.

На ярката утринна светлина изведнъж ми се стори странно, че Уинфийлд не ме бе попитал за нищо друго, освен за името ми и защо съм бил в парка. Във времена като днешните, след като дъщеря му току-що е пострадала от жестоко нападение, едва ли бе напълно нормално да приемеш непознат в дома си. Но пък и баща ми бе предложил убежище на Катрин, когато бе пристигнала в Мистик Фолс, разигравайки ролята на нещастно сираче.

Една част от мен не ми даваше мира и не спираше да ме гложди мисълта дали нашата история щеше да се развие различно, дали членовете на семейство Салваторе още щяха да са живи, ако бяхме разпитали по-настоятелно Катрин за миналото й, а не само да съчувстваме деликатно на сполетялата я трагедия, отнела живота на родителите й. Разбира се, Катрин толкова дълбоко бе омагьосала двама ни с Деймън, че може би навярно нямаше да има значение.

Маргарет се наведе напред. Явно нямаше намерение да прояви деликатност и любезно да подмине въпросите относно личността ми, както бе сторил Уинфийлд предишната нощ.

— Доколкото разбрах, не сте оттук, нали?

— От Вирджиния съм — отвърнах, когато тя отвори уста, за да зададе следващия си въпрос. По странен начин любопитството й ме караше да се чувствам по-добре, че мога да кажа на това семейство поне част от истината. Освен това много скоро щях да напусна завинаги тази къща и живота им, така че едва ли имаше значение какво щяха да узнаят за мен.

— И откъде по-точно? — продължи да ме разпитва Маргарет.

— Мистик Фолс.

— Никога не съм го чувала.

— Това е наистина много малък град. Има само една главна улица и няколко плантации наоколо.

Под масата се разнесе някакво шумолене и аз предположих, че Бриджет или Лидия се опитват да сритат по-голямата си сестра. Дори и да бяха успели, лицето на Маргарет не издаде нищо.

— Предполагам, че имате образование? — продължи тя.

— Не, госпожо. Възнамерявах да уча в университета във Вирджиния. Войната попречи на плановете ми.

— Войната не е добра за никого — заяви Уинфийлд и набучи парче бекон на вилицата си.

— Войната сложи край и на пътуванията между отделните щати — додаде Маргарет.

— Какво общо има това с всичко случило се? — попита Бриджет.

— Сестра ти предполага, че е доста странно, че съм дошъл на север — обясних аз. — Но баща ми умря наскоро…

— Във войната ли? — попита Бриджет задъхано. Лидия и госпожа Съдърланд я изгледаха унищожително.

— Косвено — отвърнах. Войната бе отнела живота на баща ми, войната срещу вампирите — срещу мен.

— Моят град… беше опожарен и останах без дом и семейство.

— И сте дошли на север — заключи Лидия.

— Може би, за да опиташ някакъв бизнес? — предположи с надежда Уинфийлд.

Ето един мъж с три дъщери, три красиви дъщери, но без синове. Нямаше с кого да сподели пурите и коняка си, нито кого да окуражава и с кого да се съревновава в света на бизнеса. Бях едновременно разтревожен и развеселен от блясъка в очите му, когато ме погледна. Със сигурност в Манхатън имаше семейства със синове, които биха предложили много по-подходящи зетьове и съдружници.

— Каквото и да предприема, ще разчитам единствено на себе си — отвърнах, като отпих от кафето си. Трябваше да го сторя, без Лекси или Катрин да ме направляват. И ако някога отново срещна Деймън, добре подостреният кол ще е единственото, което ще ме направлява.

— Къде живеете? — продължи Маргарет. — Имате ли близки тук?

Изкашлях се, но преди да изрека първата си истинска лъжа, Бриджет изпъшка.

— Маги, писна ми от този разпит!

Лека усмивка се мярна върху устните на Лидия, но тя побърза да я прикрие със салфетката си.

— А ти за какво би предпочела да говорим? За теб ли? — повдигна вежди Маргарет.