Ненаситност (Книга трета)

— Всъщност, да! — заяви Бриджет и огледа масата.

Очите й бяха искрящо зелени като на Кали, но с раздразнителното си и капризно държание тя изобщо не приличаше на моята изгубена любов. — Аз все още не зная защо избягах от бала.

Маргарет завъртя очи. Лидия поклати глава.

— Искам да кажа, че трябваше да видите как ме гледаха! — поде тя и размаха ножа си във въздуха за по-голяма убедителност. — Роклята на Флора беше ужасна, особено като се има предвид, че се омъжи съвсем наскоро. А моят нов колан — о, не, дали не се е съсипал миналата нощ? Няма да го понеса, ако се е съсипал! Мамо! На мен ли беше, когато Стефан ме донесе у дома? Трябва да отидем в парка и да го потърсим!

— А какво ще кажеш да отидем в парка и да потърсим човека, който се е опитал да те убие? — предложи Маргарет.

— Вече говорихме с инспектор Уорън за това. Той обеща да проведе пълно разследване — рече госпожа Съдърланд. — Но, Бриджет, трябва да ми обещаеш, че няма да избягаш довечера от бала у семейство Честър или ще бъда принудена да те затворя в спалнята ти и да те наглеждам.

Бриджет скръсти ръце пред гърдите си и изсумтя недоволно.

— Нито пък ти трябва да бягаш — обърна се госпожа Съдърланд с многозначителна нотка в гласа към Лидия.

Средната сестра се изчерви.

— Лидия се влюби в един италиански граф — довери ми Бриджет, тутакси забравила цупенето, развълнувана от клюката. — Всички се надяваме той да поиска ръката й — няма ли да е страхотно? След това вече ще бъдем част от благородниците, а не само богати търговци. Представи си само — Лидия ще бъде графиня!

Уинфийлд се засмя нервно.

— Бриджет…

Момичето примигна с гъстите си мигли.

— Толкова е прекрасно, че Лидия има ухажор, а още повече граф. Опасявах се, че след като Маги се омъжи, мама и папа ще се придържат към традицията и няма да ми позволят да се омъжа преди Лидия, а кой знае колко дълго време ще отнеме това.

— Лидия е… взискателна — отбеляза госпожа Съдърланд.

— О, стига, мамо — завъртя очи Бриджет. — Сякаш някой досега е проявявал интерес. А сега тя има граф. Наистина… наистина не е честно, знаеш ли, ако се замислиш за това… ако имах истински дебют в обществото…

Размърдах се на стола си, изведнъж засрамен заради всички, но в същото време доволен, задето участвам в нещо толкова обикновено като семеен спор. За пръв път бях в компания, откакто напуснах Лекси в Ню Орлиънс.

— Напоследък в живота ни се появиха толкова много красиви и странни мъже — отбеляза Маргарет. В тона й прозвуча едновременно учудване и предупреждение. — Какво странно съвпадение, господин Салваторе. Но може би в крайна сметка не бива да го правя на въпрос.

— Стига вече, Маргарет — намеси се Уинфийлд.

— Всъщност нямам с кого да отида довечера на бала у семейство Честър, мамо — продължи Бриджет, а лицето й се зачерви, сякаш се опитваше усилено да се разплаче. През цялото време ми хвърляше коси погледи. — Сигурна съм, че след снощи Милаш едва ли ще иска да ме придружи… Наистина спешно се нуждая от спасител…

Бриджет разтвори широко зелените си очи и ги впери в баща си. Уинфийлд се намръщи и погали замислено бакенбардите си. В този миг Бриджет изглеждаше силна като вампир, способна да накара баща си да изпълни всяко нейно желание. Маргарет сложи ръка на челото си, сякаш я бе заболяла главата.

— Господин Салваторе ще те заведе — оповести Уинфийлд и посочи към мен с вилицата си. — Вече те спаси веднъж. Сигурен съм, че е истински джентълмен, който не би те оставил отново в беда.

Всички погледи се насочиха към мен. Бриджет живна и ми се усмихна като котенце, на което току-що са предложили купичка, пълна със сметана.

Сепнах се.

— Боя се, че нямам подходящи дрехи… — започнах.

— О, това ще се реши много лесно — заяви госпожа Съдърланд с многозначителна усмивка.

— Отново — промърмори Лидия, но доста тихо, така че никой друг да не я чуе — бедният господин Салваторе е оставен на нашата милост. Ведно с панталоните.

5

След приключването на закуската, прислужниците раздигнаха холандския порцелан и конфитюрите, а Уинфийлд се оттегли в кабинета си, като ме остави в слънчевия салон в компанията на жените от семейство Съдърланд. Бриджет, Лидия и госпожа Съдърланд се настаниха на дивана с брокатена тапицерия, а аз приседнах на ръба на зелен кадифен шезлонг. Престорих се, че разглеждам един маслен портрет на семейството, докато всъщност обмислях най-добрия начин да избягам. Последното ми, доста оскъдно хранене, ми се струваше далечен спомен, а сладката симфония от туптящи сърца в тази огромна къща беше изкушение, на което ми беше все по-трудно да устоя.