Но сетне си припомних за посланието, написано с кръв, и осъзнах, че никога не бих позволил на света да узнае отговора на този въпрос. Не исках повече ничия смърт да тежи на съвестта ми.
— С такива неща ли се перчат из града днес младите мъже? — Уинфийлд се мръщеше на сакото ми. — Всъщност никога не съм бил — как го нарече преди малко? — „създание на нощта“.
Деймън му се усмихна студено.
— Никога не казвай никога.
В следващия миг Деймън внезапно се озова до мен пред огледалото, закопчаваше и приглаждаше сакото си. В същото време много внимателно оглеждаше моето.
— Е, виж само — рече на отраженията ни в огледалото. — Бихме могли почти да бъдем братя.
— Някога бяхме братя — просъсках толкова тихо, че само свръхчувствителният слух на Деймън можеше да ме чуе. — Макар че сега си ми толкова чужд, колкото и самият дявол.
— Ъ? — вдигна глава Уинфийлд. — Наистина малко си приличате. Косите. И в… лицата. — Махна неопределено с ръка към нас. После се усмихна широко. — Ще имам цяла върволица внуци, които ще си приличат! Десетки от тях, които ще люлея на колене.
Деймън се ухили.
— Абсолютно. Планирам да имам голямо семейство, господин Съдърланд. Много е важно кръвната ми линия да продължи.
—
—
—
Деймън смръщи чело.
—
— Всъщност предпочитам червеното. — Уинфийлд държеше един топ плат в ръце и изглежда не забелязваше напрежението, надвиснало във въздуха. — Идеален е. Деймън де Сангуе — кървавочервено или кръв, нали това означава?
Деймън се сепна. Аз също бях изненадан.
— Говоря четири езика, момчета — осведоми ни Уинфийлд, очите му блеснаха дяволито, а в гласа му прозвуча многозначителна нотка. — И мога да чета на още четири. Италианският е само един от тях.
Значи Съдърланд не беше толкова простоват, колкото изглеждаше. У него се криеха доста възможности, а и несъмнено би трябвало да ги има, след като беше толкова успешен бизнесмен.
— И като заговорихме за езици, ho bisogno di vino2
, нещо, с което да навлажня гърлото си. Донесох нещо от собствената си изба, фантастично амонтиладо. Искате ли да ми правите компания?— В този момент наистина бих могъл да пресуша добрия Съдърланд — развеселено рече Деймън и ме тупна дружески по рамото, както правеше нашият бъдещ тъст.
Свих се, изпълнен с отчаяние. Когато отначало станахме вампири, не исках нищо друго, освен да прекарам вечността с брат си. Сега нямах търпение да се отърва от него.
15
В нощта преди сватбата стоях и се взирах през прозореца на спалнята си. Красивата стая се отразяваше в стъклото, оградено с изкусно украсена рамка. Имах чувството, че целият свят ме дразни, зовейки ме:
Госпожа Съдърланд ме бе навестила по-рано вечерта. Не каза много, само потупа ръката ми, щипна бузата ми и ме посъветва да не се тревожа, сватбата скоро ще свърши и тогава всички ние —
В какво неведение живееше тя! Изобщо не подозираше, че след като Деймън е сред тях, семейство Съдърланд никога вече нямаше да бъде нормално или щастливо семейство.
Почукване на вратата прекъсна мислите ми. Извърнах се и се загърнах по-плътно в хубавия къс копринен халат, който Уинфийлд ми бе дал назаем, чудейки се дали госпожа Съдърланд не е забравила нещо. Но после вратата се открехна и едно розово, дяволито лице надникна през процепа.
— Бриджет. — Едва сподавих въздишката си. Огледах се отчаяно, сякаш внезапно ще се появи някакъв изход, през който да изчезна.
Тя се изкиска и пъргаво прекрачи прага, затръшвайки вратата зад гърба си. Притисна се към нея, все едно току-що бе препречила пътя на преследваща я армия.
—
— Бриджет — заговорих предупредително и отстъпих назад. Главата ми се удари в една от колоните на леглото.
— Реших, че можем малко да избързаме с медения месец — прошепна тя и се хвърли на гърдите ми.
— Ъх — заекнах аз.