Ненаситност (Книга трета)

Затворих рязко дневника и свих устни при спомена за глупостта ми. На долния етаж беше настоящата реалност и мислите за миналото нямаше да помогнат. Захвърлих дневника в куфара и слязох долу.

Ала вместо Лекси ме посрещна пустота и ужасната, позната миризма.

На смърт и разложение.

Лекият бриз шумолеше през строшеното дърво; задната врата зееше широко отворена. Потръпнах неволно. Тишината, отсъствието на Лекси, виеха като банши4.

Вятърът духна от пода лист хартия с големината на билет. Докато го вдигах, усетих как кожата ми настръхва от вледеняващ ужас.

Върху него пишеше само:

„Отплата номер две.

Лушъс“

24