Неприятна изненада

Седнал на края на койката си със закуска на малък поднос, докато славянските танци на Дворжак се вихреха наоколо му, Уейд мислеше за берсеркерите, за доктор Джуна Байъл, изобщо за компютрите и как всички те заедно са част от причината за това пътуване. През последните няколко години в този сектор периодично бяха забелязвани берсеркери разузнавачи. Досега берсеркерите трябваше вече да са наясно, че Корлано не е добре защитен. Това донякъде нервираше част от населението на Корлано, съставена от оцелели от нападение на берсеркер срещу далечния Джелбар преди почти цяло поколение. Голям брой бяха избрали Корлано като свят, твърде отдалечен от предишните сфери на действие на берсеркерите. Уейд се подсмихна на иронията, която се съдържаше тук. Това бяха същите хора, които бяха лобирали толкова дълго и успешно за твърде рестриктивното законодателство, което сега имаше Корлано по отношение на производството и вноса на електронноизчислителните машини — нещо като групова параноя, родена от травмата им от берсеркерите.

Имаше и черен пазар, разбира се. Машини, по-сложни от разрешените по закон, бяха нужни за нечий бизнес и дори на самото правителство. Хора като него и партньорите му редовно внасяха такива машини и части за тях. В това време властите обикновено гледаха на другата страна. Бе виждал същата шизофрения и на други места. Отпи от кафето си.

А Джуна Байъл… специалисти по информационните системи от нейния калибър обикновено също бяха персона нон грата. Тя би могла да влезе там като турист, но след това щяха да я разглеждат под лупа и по този начин сериозно да й пречат да преподава — а я бяха наели за това.

Той въздъхна. Беше свикнал с двойственото мислене на правителството. Бе работил в службите. Всъщност… не. Не си струва да мисли отново за това. Напоследък всичко наистина се подобряваше. Още няколко курса като този и ще може да плати последните вноски за развода си и да се залови с легален превоз, да стане уважаван, може би дори преуспял…

Интеркомът забръмча.

— Да?

— Доктор Байъл иска разрешение да тества мозъка в изоставения апарат — каза Макфарланд. — Иска да използва няколко кабела и да ги свърже с корабния компютър. Какво мислиш?

— Изглежда опасно — отговори Уейд. — Ами ако го активира? Берсеркерите не са много мили, ако никога не си…

— Тя казва, че може да изолира мозъка от оръжейните системи — възрази Макфарланд. — При това не мисли, че е берсеркер.

— Защо?

— Първо, не съвпада с нито една конфигурация на берсеркер в паметта на нашия компютър…

— По дяволите! Това нищо не доказва! Знаеш, че те могат да се приспособяват към различните дейности.

— Второ, работила е в екипи, изследвали повредени берсеркери. Казва, че този мозък е различен.

— Е, тя е специалистът и съм сигурен, че е дяволски любопитна, но не знам. Ти какво мислиш?

— Знаем, че е добра. Затова я искат на Корлано. Дорфи все още мисли, че бракмата може да е ценна, а ние имаме право да спасяваме повредени съдове. Може да си струва да я оставим да се порови в него. Сигурен съм, че знае какво прави.

— Тя близо до теб ли е в момента?

— Не. Още е в онова.

— Май че вече сте мнозинство. Кажи й да продължи.

— Добре.

Може би беше добре, че свали от себе си отговорността, помисли си той. Решенията винаги са проблем. Танците на Дворжак изпълниха съзнанието му и той избута настрани всичко друго, за да допие кафето си.

Отдавна заспала, дълбоко скритата система се активира в гигантския мозък на берсеркера. Поток от данни внезапно потече през процесора му. Започна да се подготвя за отклонение от курса към Корлано. Това не беше отстъпление от почтеността, а по-скоро в отговор на по-висша цел.

Кой да прецени размерите на жертвата?

* * *

Джуна проверяваше съвместимостта с чувствителни прибори. Играеше си с трансформатори и конвертори, за да регулира мощностите и циклите, да направи възможно скачването с корабния компютър. Беше блокирала всяка верига, която излизаше от този особен мозък към останалото в странния съд, с изключение на една — към повредения му източник на енергия. Захранващият блок на мозъка беше изключително прост, очевидно предназначен да работи с всякакъв радиоактивен материал, зареден в малката камера. Сега в нея имаше само тежки инертни елементи. Тя я изправи и почисти, след това я напълни със запаси от кораба. Очакваше Уейд да го оспори, но той само сви рамене.

— Само приключвай по-скоро — каза той, — за да можем да го изритаме.

— Няма да го ритаме — отвърна тя. — Това е уникално.

— Ще видим.

— Наистина ли се боиш от него?

— Да.

— Обезвредих го.

— Нямам доверие на чуждоземните творения! — сопна се той.

Тя отметна назад побелялата си коса.

— Виж какво, знам как си загубил пълномощията си — като си взел на кораба си една хитро замаскирана като спасителна лодка берсеркерска бомба. Може би и всеки друг би го направил. Мислел си, че спасяваш живот.

— Не играх по правилата и това доведе до човешки жертви. Бях предупреден, но въпреки това го направих. Това ми напомня…

— Тук не е военна зона — прекъсна го тя — и това нещо не може да ни навреди.

— Тогава по-бързо се оправяй с него!