Неприятна изненада

— Движи се, за да ни пресече пътя. Приближава се бързо — обясни Дорфи.

Уейд разгледа екрана и данните, които се появиха като легенда в долния десен ъгъл.

— Има огромна маса — отбеляза той.

— Какво мислиш, че е?

— Казваш, че си е сменило посоката?

— Да.

— Това не ми харесва.

— Прекалено е голямо, за да бъде редовен кораб.

— Да — съгласи се Уейд. — Всички тези приказки за берсеркери може да са ме изнервили, но…

— И аз си мислех същото.

— Изглежда достатъчно голямо да изпече цял континент.

— Или да изпържи цяла планета. Чувал съм за тях в онази лига.

— Но, Дорфи, ако е това, просто няма смисъл. Нещо подобно, на път да извърши такава огромна работа — не виждам защо ще си губи времето да преследва дребосъци като нас. Трябва да е нещо друго.

— Какво?

— Не знам.

Дорфи се извърна от екрана и облиза устни. Челото му се проряза от дълбоки отвесни бръчки.

— Мисля, че все пак е берсеркер — каза той. — А ако е така, какво ще правим?

Уейд се изсмя късо, дрезгаво и след това отговори:

— Нищо. Абсолютно нищо не можем да направим срещу нещо подобно. Не можем да му избягаме, не можем и да го уцелим. Мъртви сме, ако е това, за което го мислим, и ако му трябваме ние. Ако е така обаче, надявам се да ни каже защо си прави труда, преди да ни унищожи.

— Няма ли нещо, което бих могъл да сторя?

— Можеш да изпратиш съобщение до Корлано. Ако стигне дотам, поне ще имат възможност да си съберат партакешите. Толкова е близо до тяхната система — не може да има друга цел. Ако имаш религия, сега е моментът да се позадълбочиш в нея.

— Ах, ти, скапан кучи сине! Трябва да има и нещо друго!

— Ако го измислиш, кажи ми. Ще отида горе да говоря с Джуна. Междувременно изпрати съобщението.

Берсеркерът отново стартира маневриращите си дюзи. Колко близо е прекалено близото, щом си бил бдителен? Продължаваше да регулира посоката си. Трябваше да го свърши съвсем точно. Колкото повече приближаваха целта, от процесора му продължаваха да идват нови заповеди. Никога не бе изпадал в такова положение. Но пък това беше и стара програма, незадействана никога преди. Да му заповядат да извади оръдията си, но да му забранят да ги използва… само заради слаба електрическа активност.

— … вероятно е дошъл за малкото си приятелче — завърши Уейд.

— Берсеркерите нямат приятелчета — отвърна Джуна.

— Знам. Просто съм циничен. Откри ли нещо ново?

— Сканирах по различни начини, за да открия степента на повредата. Смятам, че около половината от паметта му е разрушена.

— Тогава никога няма да можеш да измъкнеш от него кой знае какво.

— Може би да, може би не — и тя подсмръкна.

Уейд се обърна към нея и видя, че очите й са влажни.

— Джуна…

— Съжалявам, дявол да го вземе. Не ми е присъщо. Но да си толкова близо до нещо подобно и да те разпердушини идиотска машина убиец точно преди да откриеш отговора. Просто не е честно! Имаш ли салфетка?

— Да. Секунда.

Интеркомът звънна, докато той ровеше в стенната аптечка.

— Прекъсване на предаването ни — заяви Дорфи. Последва пауза, а после се обади непознат глас:

— Здравей. Ти ли капитанът на този кораб?

— Да, аз съм — отвърна Уейд. — А ти берсеркер ли си?

— Можеш да ме наричаш така.

— Какво искаш?

— Ти какво правиш?

— Извършвам полет до Корлано. Какво искаш?

— Виждам, че караш необикновено оборудване. Какво е?

— Климатична инсталация.

— Не ме лъжи, капитане. Как се казваш?

— Уейд Келман.

— Не ме лъжи, капитан Уейд Келман. Машинарията, която мъкнеш, не е процесор за атмосферни газове. Откъде я взе?

— Купих я на битака — заяви Уейд.

— Отново лъжеш, капитан Уейд.

— Да, лъжа. Защо не? Щом ще ни убиваш, откъде накъде трябва да ти давам верни отговори на каквото и да било?

— Не съм казвал, че ще ви убивам.

— Но това е единственото ти предназначение. Защо иначе ще се приближаваш толкова?

Уейд беше изненадан от отговорите си. При всеки въображаем разговор със смъртта никога не се беше държал толкова лекомислено. «И всичко само защото вече нямам какво да губя» — реши той.

— Установих, че машината работи — каза берсеркерът.

— Да, така е.

— И какви функции изпълнява за вас?

— Много неща, които намираме за полезни — заяви той.

— Искам да изоставите тази машина — каза берсеркерът.

— Откъде накъде? — попита Уейд.

— Аз заповядвам.

— Да приема ли това като заплаха?

— Приеми го както искаш.

— Няма да я изоставя. Повтарям: защо да правя това?

— Излагаш се на риск.

— Не съм го предизвикал аз.

— Донякъде си. Но разбирам страха ти. Той не е неоснователен.

— Ако просто се каниш да ни нападнеш и да ни я отнемеш, вече щеше да си го направил, не е ли така?

— Вярно е. Карам само много тежко въоръжение за работата, която имам да върша. Ако трябва да го обърна срещу вас, ще ви превърна в прах. Това, разбира се, се отнася и за машината, която искам.

— Още една причина да не я даваме.

— Логично е, но не разполагаш с всички факти.

— Какво пропускам?

— Вече изпратих съобщение с искане за по-малки оръдия, които да се справят с теб.

— Тогава защо си правиш труда да ни разправяш всичко това?