Неприятна изненада

Прекъсна връзката.

— По дяволите! — възкликна след това.

Искаше му се да пийне нещо, но не биваше да прекъсва потока на мислите си. Беше се приближил до нещо. Върна се при Джуна и командното табло.

— Как върви? — попита той.

— Всичко си е на мястото и сега го пускам — отговори тя.

— Кога ще разбереш дали работи?

— Трудно е да се каже.

Той отново завъртя копчето на гласовия модулатор.

— Куибийски-куибийски-кел — каза онова. — Куибийски-куибийски-кел, макс куибийски. Куибийски-куибийски-кел.

— Чудя се какво ли би могло да значи това — обади се той.

— Това е повтаряща се фраза или дума, или цяло изречение. Изследването на моделите, което направих преди малко, ме кара да мисля, че може би така нарича самото себе си.

— Има известен ритъм в него.

Той си затананика. След това започна да си подсвирква и да си акомпанира, като барабанеше с пръсти по края на таблото.

— Това е! — обяви изведнъж. — Беше вярното място, но беше невярно.

— Какво?! — попита тя.

— Трябва да проверя, за да съм сигурен — каза той. — Пази крепостта. Ще се върна.

И бързо се отдалечи.

— Вярното място, но невярно — разнесе се от говорителя. — Как е възможно? Противоречие.

— Ти май пак се оправяш! — възкликна тя.

— Аз… се възстановявам — дочу се отговор след известно време.

— Нека поговорим, докато протича процесът — предложи тя.

— Да — и то забръщолеви несвързано сред трясъци на статично електричество.

Доктор Джуна Байъл се преви в тоалетната клетка и повърна. След това заби юмруци в очните си ябълки и се опита да диша дълбоко, за да превъзмогне зашеметяването и олюляването. Когато стомахът й се успокои достатъчно, взе двойна доза хапчета. Беше рисковано, но нямаше избор. Не можеше да си позволи да получи пристъп точно сега. Ударна доза би могла да го предотврати. Стисна зъби и юмруци и зачака.

Уейд Келман прие повикването на берсеркера след час и го уговори да изчака още един. Този път машината убиец беше много по-войнствена.

Дорфи се свърза по радиото с берсеркера, след като прослуша последния разговор, и му предложи сделка. Берсеркерът прие веднага.

Прибра всичките си оръдия с изключение на първите четири, насочени към кораба. Не би желал да отстъпва дори дотолкова, но обаждането на Дорфи му даде приемлива причина. Всъщност не можеше да отхвърли възможността допълнителните оръдия да са довели до повишаване на електрическата активност, която отчиташе сега. Заповедта все още включваше бдителност и същевременно липса на предизвикателство.

Кой бе хвърлил мрежите върху лъва?

— Куибийски — каза творението.

Джуна седеше пред конзолата пребледняла. Последният час бе състарил лицето й с години. Върху работните й дрехи имаше прясна мръсотия. Когато Уейд влезе, спря и се вторачи в нея.

— Какво става? — попита той. — Изглеждаш като…

— Нищо ми няма.

— Не, има ти. Знам, че си болна. Ще трябва да те…

— Наистина ми няма нищо — каза тя. — Минава ми. Остави ме. Ще се оправя.

Той кимна и пак пристъпи напред. Показа й малък магнетофон в лявата си ръка.

— Открих го. Чуй това.

Включи записа. Последва серия от прещраквания и ръмжене. След около четвърт минута спря.

— Пусни го отново, Уейд. — Тя му се усмихна слабо, докато отново включваше гласовия модулатор.

Той се подчини.

— Преведи! — нареди тя, щом записът свърши.

— Отнеси — непреводимото — при — непреводимото — и го обърни нагоре! — разнесе се от говорителя гласът на машината.

— Благодаря — каза тя. — Ти беше прав.

— Знаеш ли къде го намерих? — попита той.

— Сред записите на Кармпан.

— Да, но това не е езикът на строителите.

— Знам.

— А знаеш ли и какво е?

Тя кимна.

— Това е езикът, говорен от враговете на строителите — червената раса, — срещу тях са хвърлени берсеркерите. Има малък фрагмент, показващ кръглите червени хора, които скандират, молят се или нещо подобно. Може да е дори пропаганден запис на строителите. Оттам е, нали?

— Да. Как разбра?

Тя поглади таблото.

— Тук Куиб-куиб вече си подрежда акъла. Дори ми помага. Самопоправя се много добре, след като веднъж процесът тръгна. Поговорихме си малко и накрая започнах да разбирам.

Тя се закашля дълбоко, мъчително и в очите й се появиха сълзи.

— Ще ми подадеш ли чаша вода?

— Разбира се.

Той прекоси кабината и взе чаша.

— Направихме изключително важно откритие — каза тя, докато отпиваше. — Добре че другите не ти позволиха да го изхвърлиш.

Макфарланд и Дорфи влязоха в кабината. Макфарланд държеше пистолета на Уейд и го насочи към него.

— Освободи го! — нареди той.

— Няма — отвърна Уейд.

— Тогава Дорфи ще го освободи, докато аз те държа на мушка. Облечи костюма, Дорфи, и донеси резач.

— Не знаете какво правите — каза Уейд. — Джуна току-що ми съобщи…

Макфарланд стреля. Дългият куршум рикошира в стената на кабината и падна на пода в далечния ъгъл.

— Мак, ти си побъркан! — извика Уейд. — Можеш като нищо да нараниш и себе си, ако го повториш.

— Не мърдай! Добре де, беше глупаво, но сега вече знаеш за какво става дума. Следващият ще влезе в рамото или в крака ти. Говоря сериозно. Разбираш ли?

— Да, по дяволите! Но вече не можем да отрежем това нещо. То е почти поправено и знаем откъде е, Джуна казва…