Неприятна изненада

— Изобщо не ме интересува. Две трети от него ни принадлежат с Дорфи и ние моментално ги изхвърляме. Ако твоята трета тръгне с тях, чудесно. Берсеркерът ни уверява, че иска само това. После ще ни пусне да си вървим. Аз му вярвам.

— Виж какво, Мак, щом един берсеркер иска нещо толкова силно, не би трябвало да му го даваме. Смятам, че мога да го убедя да ни даде още малко време.

Макфарланд поклати глава.

Дорфи бе облякъл специалния костюм и измъкна резач от един сандък. Когато се отправи към отворения люк, Джуна се обади:

— Чакай. Ако изрежеш капака, ще срежеш и кабела. Това ще прекъсне връзката с мозъка на Куиб-куиб.

— Съжалявам, докторе — каза Макфарланд, — но бързаме.

От командното табло се разнесе глас:

— Връзката ни ще бъде прекъсната, така ли?

— Боя се, че да — отговори тя. — Съжалявам, че не мога да довърша работата си.

— Не съжалявай. Процесът продължава. Усвоих програмата и вече я използвам сам. Твърде полезен процес.

Дорфи влезе в люка.

— Имам един въпрос, Джуна, преди да се сбогуваме — обади се то.

— Така ли? Какъв? — попита тя.

Капакът започна да се затваря с въртеливо движение и Дорфи вече вдигаше резача, за да стопи заварените участъци.

— Речникът ми е още непълен. На вашия език какво значи «куибийски»?

Въртящият се капак удари кабела, докато тя отговаряше, и Джуна не разбра дали той чу произнесената от нея дума «берсеркер».

И Уейд, и Макфарланд се обърнаха.

— Какво му каза? — попита Уейд.

Тя повтори.

— Говориш безсмислици — тросна се той. — Отначало каза, че не било това, а сега…

— Ти за думи ли говориш или за машини? — попита тя.

— Продължавай. Разказвай. Аз те слушам.

Тя въздъхна дълбоко и отпи нова глътка вода.

— Научих историята от Куиб-куиб на части — започна тя. — Трябваше да попълня някои празноти с предположения, но като че ли всичко се връзва. Преди векове строителите явно са водили война с червената раса, която се оказала по-жилава, отколкото очаквали. Тогава строителите ги ударили с върховното си оръжие — самовъзпроизвеждащите се машини убийци, които ние наричаме берсеркери.

— Това звучи стандартно.

— Червената раса била победена — продължи тя. — Били окончателно унищожени, но чак след ужасна борба. В последните дни на войната опитвали всичко, но тогава вече било твърде късно. Били разбити. Всъщност се опитали да направят нещо, което винаги много ме е интересувало — нещо, което нашият Слънчев свят не би посмял да опита при всичките тези ограничения в това направление, при цялата съществуваща параноя.

Тя замълча, за да пийне отново, и продължи:

— Те построили собствени берсеркери, но различни от оригиналните. Разработили машина убиец, която напада само берсеркери — антиберсеркерски берсеркер — за защита на родната си планета. Но били останали твърде малко. Всички в света им се впрегнали на работа и явно направили нещо, на което може да се разчита — програмирали къси скокове в и извън други космически пространства, откъдето ги нападали. Но явно се сблъскали с огромно числено превъзходство при последната яростна масова атака. В крайна сметка всички били избити.

Корабът се разтресе. Обърнаха се към люка.

— Отрязал го е — каквото ида беше — констатира Макфарланд.

— Не би трябвало толкова да разклати целия кораб — възрази Уейд.

— Може, ако е започнало да се ускорява в мига, в който са го освободили — каза Джуна.

— Но как да го направи, като всички контролни вериги са му запечатани? — попита Уейд.

Тя погледна мазните петна по работния си комбинезон и каза:

— Възстанових ги, когато научих истината. Не знам какъв процент от старите си възможности все още притежава, но знам, че се кани да нападне берсеркера.

Капакът на люка се завъртя и оттам се появи Дорфи. Той започна да разкопчава костюма си, докато механизмът се въртеше обратно, за да се затвори.

— Трябва веднага да се махаме оттук! — извика Макфарланд. — Този район ей сега ще се превърне във военна зона!

— Ти ли ще пилотираш? — попита го Уейд.

— Не, разбира се.

— Тогава ми върни пистолета и се махни от пътя ми!

Той взе оръжието си и се отправи към мостика.

Наблюдаваха, доколкото им позволяваше разделителната способност на екраните, тромавите движения на гигантския берсеркер, светкавиците от мощните му изстрели, атаките и внезапните изчезвания и появявания на мъничкия му нападател.

По-късно, малко след като образите изчезнаха, на фона на звездното черно се появи огнено кълбо.

— Улучил го е! Улучил го е! Куиб-куиб го е улучил! — извика Дорфи.

— А оня вероятно е улучил него — отбеляза Макфарланд. — Ти как мислиш, Уейд?

— Мисля — отговори Уейд, — че никога вече няма да имам нищо общо с някого от вас.

Изправи се и отиде да седне при Джуна. Взе и магнетофончето си и пусна музика. Тя се извърна от екрана пред себе си и слабо му се усмихна, когато той седна до нея на койката й.

— Ще се грижа за теб — каза й той, — докато повече няма да ти трябвам.

— Би било много хубаво — отвърна тя.