Невинните

— Колата, от която стреляха, много приличаше на онези, които използва правителството.

— Това е изключено — отсече Синия.

Пръстите на Роби забарабаниха по масата.

— Не можете да откриете нито моя наблюдаващ, нито стрелеца, когото нокаутирах в една глуха уличка, но в същото време ти си убеден, че е изключено да са стреляли срещу мен от правителствен автомобил.

— Кое е момичето?

Роби дори не мигна. Беше трениран за подобни реакции. Мигнеш ли, губиш. Знаеше, че рано или късно ще научат за съществуването на Джули. След като бяха успели да го проследят, значи наблюдателният му пост не беше чак толкова секретен.

— Тя е предпазната халка на гранатата — отвърна той. — Случи ли ѝ се нещо, всички отиваме по дяволите. Ако искате да ми кажете, че моят наблюдаващ е успял да се добере до нея, трябва да сте готови да направите всичко възможно за нейната сигурност.

Възрастният мъж изпъна рамене и подръпна вратовръзката си.

— Искам повече подробности, Роби — рече той. — Каква халка, каква граната?

— Това няма да ми отнеме много време, защото доста неща не са ми ясни — отвърна Роби.

Разказът действително му отне само няколко минути. Описа накратко убийството на родителите на Джули, опита ѝ за бягство с автобуса, мъжа, който бе влязъл в него, за да я убие, и накрая експлозията.

— И там изгуби пистолета си, така ли? Онзи, с който си проникнал в апартамента на Уинд?

— Не съм го изгубил. Експлозията ме отхвърли на пет-шест метра. Опитах се да го намеря преди появата на ченгетата, но не успях.

— За разлика от теб федералните ченгета са го намерили. И съответно са направили връзка между двата случая.

— А има ли такава?

— Не сме сигурни. Налага се да разпитаме момичето.

— Не. Само чрез мен. Без преки контакти.

— Ние не работим така, Роби. Май все още не си съвсем наясно кой командва парада.

Дядото демонстрираше мускули, но Роби не остана особено впечатлен.

— Сред вас действа предател — тихо каза той. — Дори моят наблюдаващ да е изчезнал, той най-вероятно не е работил сам. На негово място не бих пропуснал да оставя някой, който да следи развоя на събитията. Ако тръгнете да разпитвате момичето, предателят ще докладва където трябва и ще я загубим.

— Аз мисля, че можем да я защитим.

— Ти мислеше същото и за Джейн Уинд, нали? — контрира Роби.

Синия отново подръпна вратовръзката си.

— Добре — кимна след кратък размисъл той. — Но очаквам от теб по-подробни описания, плюс писмен доклад.

— Ще ги получиш — отвърна Роби. — Но и аз очаквам същото от теб.

— Не променяш навиците си да притискаш хората, когато ти падне.

— Променям ги само когато се налага да се погрижа за собствената си сигурност, а също и за сигурността на хората, които ми вярват. Променям ги и тогава, когато смятам за неморално отнемането на нечий живот независимо от получените заповеди.

— Затова не уби Джейн Уинд, така ли?

— Наистина ли го смяташ за моя грешка?

— Кажи ми нещо за Ванс.

— Отличен агент.

— Прекарал си нощта в дома ѝ.

— Мислиш ли, че имах голям избор?

— Апартаментът ти е безопасен.

— Наистина ли?

— Мога да заявя, че твоят наблюдаващ не разполагаше с никаква информация за дома ти.

Тия ги разправяй на старата ми шапка, помисли си Роби.

— Вложили сме много усилия в тази мисия, Роби. И много средства. Няма да те оставим без защита. Твърдо сме решени да доведем нещата до край. Затова трябва да знаем какво се случва. Мотивът зад всичко това трябва да си струва риска. Залогът трябва да е огромен. Което означава, че мишената е много важен човек.

— Това са най-смислените думи, които чух досега — отбеляза Роби.

— Не мога да отрека, че в момента отношенията между нас са доста обтегнати — кимна Синия. — Ти имаш основателни причини да бъдеш скептичен, разстроен и недоверчив. На твое място и аз бих реагирал така.

— Второ разумно разсъждение — кимна Роби.

— Да видим дали мога да ги направя три от три — приведе се напред Синия, направи кратка пауза и започна: — Две са възможните причини за убийството на агент Уинд и нейния съпруг: тя или той.

— Вие познавате работата на Джейн Уинд. Възможно ли е тя да е причината?

— Възможно е. Не съм в състояние да я отхвърля изцяло. Но повече ме интересува какво открихте за миналото на Рик Уинд.

— Бивш военен. След уволнението си отваря заложна къща в един от опасните квартали на Вашингтон. Намерихме го с отрязан език, обесен с главата надолу.

— Това е обезпокоително.

— Било е обезпокоително, но за него.

— Знаеш какво имам предвид.

— Ванс допуска, че това е работа на мафията — облегна се назад Роби. — Човекът е пропял и те са му отрязали езика. За назидание на останалите.

— И ти ли си на същото мнение?

— Не. Аз си мисля за това, което вероятно си мислиш и ти.

— На крадците им режат ръцете.

— А на предателите — езика.

— Това е валидно и за света на ислямските терористи.

— Може би — кимна Роби. — Но човекът е бил пенсионер. В какво би могъл да се забърка?

— Терористичните клетки рядко излизат наяве, Роби. Особено действащите.

— Служил ли е в Близкия изток? Възможно ли е да са го вербували, а след това да са го изпратили тук като бомба със закъснител?