Невромантик

Джонс надвеси наполовина бронираното си туловище над ръба на резервоара, и за момент помислих, че металът ще се огъне. Моли се протегна и го чукна със „Сирета“-та, забивайки игличката между две от плочите. Пропелантът изсвистя. По скелето експлодираха и се сгърчиха светлинни структури, след това избледняха и изгаснаха.

Оставихме го да дрейфува, обръщайки се лениво в тъмната вода. Може би сънуваше войната си в Тихия океан, кибернетичните мини, които беше обезвреждал, ровейки внимателно в електрониката им със сквида, който беше използвал, за да измъкне жалката парола на Ралфи от чипа, вграден в главата ми.

— Разбирам как са се разпръснали, след като са ги демобилизирали, оставяйки го с цялото това оборудване, но как точно кибернетизиран делфин е олепил дрогата?

— Войната — каза тя. — Всички са били така. Флотът се е погрижил. Как иначе да ги подюрнеш да работят за теб?

— Не съм убеден, че тия профили са добър бизнес — каза пиратът, опитвайки се да повдигне цената. — Целевите спецификации са за спътник, неописан в каталозите…

— Изгубиш ли ми още малко време, ще артисаш съвсем без профил — каза Моли и се наведе през пластмасовото бюро, за да го ръгне с пръст.

— Ти май искаш да си купиш микровълните другаде, а? — Зад Маовската си физиономия този беше жилав тип. Сигурно роден в Нощния град.

Дланта й се мярна пред якето му надолу, напълно отрязвайки ревера, без да раздере плата изобщо.

— Спазарихме ли се, или не?

— Спазарихме се — каза той, гледайки отрязания ревер с нещо, за което сигурно се надяваше да изглежда като учтив интерес. — Спазарихме се.

Докато проверявах двата диктофона, които бяхме купили, тя измъква парчето хартия, което бях й дал, от отворения цип на джоба на якето си. Разгъна го и го прочете наум, мърдайки устни.

— Това ли е?

— Викай — казах и натиснах едновременно копчетата „ЗАПИС“ на двата апарата.

— Кристиан Белия и неговият състав „Арийско реге“ — изрецитира тя.

Бедният Ралфи, фен до последния си ден.

Преминаването към режим на идиот/спец винаги е по-малко внезапно, отколкото очаквам. Прикритието на пиратския предавател беше западаща туристическа агенция в пастелно боядисана стаичка, оборудвана с бюро, три стола и избледнял постер на швейцарска орбитална станция. Двойка механични птичета с издухани от стъкло тела и ламаринени крака се навеждаха монотонно над стиропорена чаша вода на полица до рамото на Моли. Докато фазирах към режима, движенията им се ускоряваха постепенно, докато коронките им от перца „Дневен блясък“ не се превърнаха в плътни цветни дъги. Светодиодите на пластмасовия стенен часовник, показващи секундите, се сливаха в безсмислени пулсиращи мрежи, и Моли и типът с лицето на Мао се замъглиха, само ръцете им се мярваха за миг в насекомоподобни бързи сенки на жестове. След това всичко избледня в равномерен сив статичен шум и безкрайна тонална поема на изкуствен език.

Седях и пях крадената програма на мъртвия Ралфи в течение на три часа.

Алеята е дълга четиридесет километра от край до край, парцалива черга от Фулърови куполи, покриваща това, което някога е било междуградска магистрала. Ако изключат арките посред бял ден, някакво сиво подобие на слънчева светлина прониква през слоевете от акрил, изглед като от затворническите скици на Джовани Пиранези. Най-южните три километра покриват Нощния град. Нощният град не плаща нито такси, нито услуги. Неоновите арки са мъртви, и опорите са опушени до черно от десетилетията готвене на огън. В почти пълния мрак на Нощния град по обяд, кой забелязва няколко луди деца, изгубени между всичко друго?

Катерихме се два часа нагоре по бетонни стълбища и стоманени стълби с перфорирани стъпенки, покрай изоставени рафтове и покрити с прах инструменти. Тръгнахме от нещо като зарязана ремонтна работилница, пълна със складирани триъгълни покривни сегменти. Всичко беше покрито с един и същ монотонен слой от изписани със спрей графити: имена на банди, инициали, дати, някои от тях от началото на века. Графитите ни следваха нагоре, постепенно изтънявайки, докато едно име се повтаряше постоянно, НИ ТЕХ, изписано с мазни черни главни букви.

— Кой е Ни Тех?

— Не сме ние, шефе. — Тя се покатери по тресяща се алуминиева стълбичка и изчезна през дупка в плоскост от проядена пластмаса. — Ниска техника, ниска технология. — Пластмасата приглушаваше гласа й. Последвах я, щадейки болящата ме китка. — Ни Теховете, те биха писали твоя трик с пукалото за префърцунен.

След още час се проврях през дупка в скърцащ лист шперплат върху него, и видях първия си Ни Тех.

— Всичко точно — каза Моли, и ръката й ме тупна по рамото. — Това е просто Песът. Здрасти, Пес.

Той я изгледа в светлината на ръчното й фенерче с единственото си око и бавно извади дълъг и дебел сивкав език, облизвайки огромните си кучешки зъби. Чудя се как ли прокарват трансплантите на зъбни зачатъци от добермани по параграфа „ниска технология“. Имуносупресорите не растат точно по дърветата.