Невромантик

Моли дремеше върху темперопора. Прозрачната шина обвиваше крака й от подбедрицата до няколко милиметра под тялото. Кожата под твърдия микропор беше напръскана със синини, черният оттенък преминаваше в грозно жълто. Осем дермадиска, всеки с различен размер и цвят, бяха подредени в права линия над лявата й китка. До нея лежеше трансдермален индуктор „Акай“, фините му червени жички бяха свързани към входните троди под шината.

Той включи тензора до Хосаката. Яркото кръгче светлина падна право върху конструкта на Платото. Постави в слотовете малко лед, свърза конструкта и се включи.

Усещането беше точно като някой да наднича през рамото ти.

Той се изкашля.

— Дикс? Маккой? Здрасти, старче.

— Добрутро, браток — отвърна глас, идващ отникъде.

— Кейс съм, старче. Помниш?

— Маями, чираче, щракало.

— Какво е последното, което си спомняш, преди да ти се обадя, Дикс?

— Нищо.

— Затварям. — Той изключи конструкта. Присъствието беше изчезнало. Включи го отново.

— Дикс? Кой съм аз?

— Хващаш ме в блокаж, пич. Кой си, да ти го начукам?

— Ке… твоят приятел. Партньор. К’во си правиш, старче?

— Добър въпрос.

— Помниш ли да си бил тук преди секунда?

— Не.

— Чувал си как бачка персонална ROM матрица?

— Желязно, браток, фирмен конструкт.

— И като я включа в сандъка, който ползвам, мога да й дам последователна памет в реално време?

— Тъй я — каза конструктът.

— Окей, Дикс. Ти си ROM конструкт. Чат?

— Щом викаш — отвърна конструктът. — Кой си ти?

— Кейс.

— Маями, — каза гласът, — чираче, щракало.

— Точно. И за начало, Дикс, ти и аз фукваме двамата до Лондонската мрежа и смъкваме малко данни. Хващаш ли се с тая?

— Да имам някакъв избор, пич?

6

— Т’ва, дет’ го търсиш, е рай — даде съвет Платото, когато Кейс му обясни ситуацията. — Пробвай Копенхаген, боклучарниците на университетската секция. — Гласът изреди координатите, и Кейс ги набра.

Те намериха техния рай, „пиратски рай“, по разбутаните покрайнини на академична мрежа със слаба защита. На пръв поглед той напомняше разни драскулици, каквито студентите-оператори обичат да оставят по възлите на мрежовите линии, бледи руни оцветена светлина, която проблясва на фона на обърканите очертания на дузина факултети по разни изкуства.

— Тук — каза Платото, — синята. Забелязваш ли я? Входните кодове за Европа Бел. Преснички. Бел скоро ще стигне тук и ще изчете всичко до дупка, ще смени всички кодове, които намери оставени. И утре хлапаците ще откраднат нови.

Кейс си проби път в Европа Бел и превключи на стандартен телефонен код. С помощта на Платото той се свърза с лондонската база данни, за която Моли твърдеше, че принадлежи на Армитаж.

— Тук — каза гласът. — Остави на мен. — Платото започна да диктува серии цифри. Кейс ги набираше на клавиатурата, опитвайки се да улови паузите, с които конструктът подсказваше интервалите. Стана от третия път.

— Екстра бизнес — каза Платото. — Никакъв лед.

— Сканирай тия помии — поръча Кейс на Хосаката. — Наблегни на личната история на притежателя.

Невроелектронните драскулици на рая изчезнаха, заменени от обикновен ромб бяла светлина.

— Съдържанието е предимно видеозаписи на военни съдилища от след войната — каза далечният глас на Хосаката. — Централната фигура е полковник Уилис Корто.

— Покажи го де — рече Кейс.

Екранът беше изпълнено от лице на мъж. Очите бяха на Армитаж.

След два часа Кейс се просна до Моли на плочата и остави темперопора да се оформя по тялото му.

— Намери ли нещо? — Гласът й беше замаян от съня и лекарствата.

— Не сега — отвърна той. — Скапан съм. — Беше гроги и объркан. Лежеше неподвижно със затворени очи и се опитваше да подреди различните части на историята на човека, наречен Корто. Хосаката беше подредил тъничката база данни и беше сглобил кратък преглед, но той беше дупка до дупка. Част от материалите бяха текстови записи, плъзгащи се гладко по екрана, прекалено бързо, и Кейс трябваше да накара компютъра да му ги чете. Други части бяха преки звукозаписи от Крещящия юмрук.

Полковник Уилис Корто беше се промъкнал през сляпо петно в руската защита около Киренск. Совалките бяха отворили дупката с импулсни бомби, и групата на Корто се беше спуснала с микропланери „Нощно крило“, с криле, плющящи под лунната светлина, хвърлящи сребристи отблясъци над реките Ангара и Подкаменная, последните светлини, които Корто щеше да види в течение на петнадесет месеца. Кейс се опита да си представи микропланерите, излюпващи се от капсулите си високо над замръзналата тайга.

— Сто на сто са те завряли вътре с тояга, шефе — каза Кейс. Моли се размърда до него.

Микропланерите са били невъоръжени и оголени, за да могат да носят оператор, прототип на кибердек и вирусна програма, наречена Молец IX, първият истински вирус в историята на кибернетиката. Корто и групата му са били тренирани за атаката три години. Вече били проникнали през леда, готови да инжектират Молец IX, когато се обадили емповете. Импулсните оръдия на руснаците запратили жокеите в електронния ад; „Нощните криле“ изключили всичко, цялата електроника била унищожена.