Нифрон се въздига

В невъзможност да види ясно империалистките сили, той си ги представи изпънати в стегнати, прави редици, чакащи търпеливо, оставяйки неговите войници да се изтощят в калта. Очакваше стена от бляскави щитове, над която проблясват лъскави шлемове и остриетата на копия. Очакваше стотици стрелци, опъващи тетива. Лорд Дърмонт нямаше да прати рицарите. Всеки глупак щеше да види безсмислието от пускането им в калта. Обвити в тежките си метални брони, развели знамена върху копията си, рицарите вероятно чакаха сред дърветата или пък край стените на града. Щяха да останат скрити до най-подходящия момент. Това би направил Ейдриън. Тогава само Ейдриън и малката му група биха стояли на пътя им. Щеше да щурмува и да се надява, че останалите ще го последват.

Бяха прекосили повече от половината поле, когато най-сетне можаха да видят ясно имперския лагер. Бели шатри се издигаха в идеални редици, конете бяха заградени, войници не се виждаха.

— Къде са?

— Още е много рано — рече магьосникът. — При такъв дъжд никой не обича да става. Много по-лесно е да се стои в леглото.

— Но къде са часовоите?

Ейдриън удивено гледаше как хаотичната пехотинска тълпа прекоси калта и приближи лагера, оформяйки сносни редици. Видя главите на капитаните си. Все още нямаше и следа от врага.

— Някога забелязал ли си — заговори Есрахаддон, — че дъждът понякога има музикални характеристики? Как барабани по покрива? Винаги е по-лесно да се спи в дъждовна нощ. Има нещо вълшебно в звука на течащата вода, много отпускащо, много успокояващо.

— Какво си направил?

Чародеят се усмихна.

— Слабо заклинание. Без ръце е много трудно да върша приложна магия, но…

Чуха вик. Отметна се платнище, сетне друго. Разнесоха се още викове, загърмя камбана.

— Ето, видя ли? — въздъхна Есрахаддон. — Казах ти. Лесно се разпада.

— Но вече ги спипахме — удивено каза Ейдриън. — Хванахме ги да спят. Бентли, зеленият флаг. Свири настъпление! Свири настъпление!

* * *

Шериф Вигън се намръщи към Ариста. Зад нея мъжете вдигнаха оръжията си и отново се подредиха.

— Казах ви да положите оръжие и да се махнете — изкрещя шерифът. — Само неколцина от вас ще бъдат сложени в дъските, а водачите ви ще бъдат екзекутирани. Първият вече падна. Нима ще застанете зад една жена? Ще си хвърлите живота заради нея?

Никой не помръдна. Единствените звуци идваха от дъжда и от коня на шерифа.

— Много добре — каза той. — Ще екзекутирам главните подстрекатели един по един, щом се налага.

Шерифът обърна глава и още веднъж заплашително вдигна ръка.

Принцесата не помръдна.

Стоеше неподвижно, вдигнала меча на Емъри високо над главата си, кръвта му обагрила роклята й, природните стихии брулещи лицето й. Взираше се предизвикателно в шерифа.

Изстрел на арбалет.

Приглушен удар.

Кръв оплиска лицето на Ариста, ала болка нямаше. Шериф Вигън се строполи в калта. Гланц стоеше на прага на ковачницата с празен арбалет в ръце.

Ренкин Пул грабна рамото на Ариста и я дръпна назад. Загубвайки равновесие, тя падна. Той застана над нея с вдигнат щит. Миг по-късно прозвуча друг изстрел и щитът му се раздроби на късчета. Болтът се заби в гърдите му. Посипаха я кръв и парчета дърво.

Трети изстрел, този път дело на Адам. Тренчън изпищя — стрелата уцели бедрото му и продължи, ранявайки и коня. Животното се строполи, притискайки ранения крак на Тренчън. Още един изстрел, още един — Ариста видя, че русокосата жена се бе възползвала от затишието и бе раздала арбалети.

Капитанът на гарнизона пое командването. В отговор на вика му имперските стрелци изстреляха залп стрели към въстаниците. Редиците проредяха.

— Огън! — изкрещя Адам и бунтовниците отвърнаха, поваляйки неколцина войници. — Стегнете редиците! Не оставяйте празнини!

Долетя вик, сетне с рев гарнизонът изтегли мечове и се впусна в атака. Ариста почувства вибрациите на приближаващите се редици. Войниците ревяха като зверове, лицата им бяха подивели. Удариха средата на въстаническата линия. Емъри и Пул бяха мъртви, тактиката бе забравена.

Тя чу викове, писъци, стърженето на сблъскан метал, тътнежа по дървените щитове. Войниците пристъпиха напред и линията бе разкъсана. Перин трябваше да поведе левия фланг в обгръщаща маневра. Той лежеше в калта, с окървавено лице. Неговият отряд бе откъснат от останалите. Главната линия също се разпръсна. Мъжете се сражаваха насред вихрушка от строшени щитове, кръв и телесни части.

Ариста остана на мястото си, където се бе строполила. Усети как някой я дърпа за ръката, повдигна очи и видя русата жена.

— Станете! Ще ви убият! — тя грабна принцесата за китката и я вдигна на крака. Навсякъде около им се носеше ръмжене, писъци, викове. Плискаха се кал и кръв.

Стискащата китката й ръка я повлече назад. Мислейки за лежащия в калта Емъри, принцесата се опита да се отскубне.

— Не — изстреля жената и отново я дръпна. — Луда ли сте?

Ариста се остави да бъде извлечена до вратата на оръжейната, ала на прага се възпротиви и остана да гледа битката.