Нифрон се въздига

Уменията и опитът на войниците бързо надделяха над гражданите. Хората на Ратибор бяха притиснати към стените на сградите. Локвите бяха потъмнели от кръв, всяка риза и лице аленееха. Навсякъде имаше отсечени крайници и тела. Мъртъвци с отворени, безжизнени очи — и такива, които се гърчеха от болка.

— Ще загубим — промълви Ариста. — Аз сторих това.

Свещарят, висок, строен мъж с къдрава коса, захвърли оръжията си и се опита да побегне. Ариста гледаше как шест инча стомана потънаха в стомаха му. Дори не знаеше името му. Строшиха главата на млад зидар на име Уолтър. Друг мъж, когото не познаваше, загуби ръката си.

Принцесата все още стискаше меча на Емъри, а с другата ръка се държеше за прага. Светът се въртеше около нея. Гадеше й се. Не можеше да помръдне или да откъсне очи от клането. Всички щяха да умрат по нейна вина.

— Аз докарах гибелта на всички ни.

— Или може би не — жената насочи вниманието на Ариста към другия край на площада. — Вижте!

Принцесата зърна вихрено движение откъм улица Кралска и чу тропота на копита. Фигури изникнаха в дъжда. С викове конници изскочиха на площада. Един вееше националистки флаг, ала най-първият размахваше огромен меч и тя го разпозна моментално.

Вдигайки вълни от кал, Ейдриън прекоси площада. Поведе хората си към най-гъстите вражи редици. Войниците чуха рева и се обърнаха. Начело на връхлитащата група конници Ейдриън размахваше огромното острие като някой демон. Посече ги с лекота. Гарнизонът удари на бяг. Откривайки, че няма къде да избягат, империалистите хвърлиха оръжия и замолиха за милост.

Забелязвайки Ариста, Ейдриън скочи от коня и изтича при нея. Принцесата едва дишаше, силите я напуснаха. Треперейки, тя падна на колене. Ейдриън я прегърна и й помогна да се изправи.

— Градът е ваш, Ваше Височество — рече той.

Тя хвърли меча на Емъри, обви ръце около врата му и заплака.

Глава 17 Дигън Гаунт

Дъждът спря. Слънцето, тъй дълго държано в сянка, отново се възцари на яркосиньото небе. Не му отне много време да напече отново.

Ейдриън вървеше сред окаляните тела, търсейки оцелели. Отвсякъде долитаха приглушените хленчове на съпруги, майки, бащи и синове. Семейства извличаха близките си от кървестата пихтия и ги отнасяха у дома, където да ги умият и погребат. Ейдриън се вцепени, виждайки доктор Герънд да затваря празните очи на Карат. Недалеч Адам се бе облегнал на стената на оръжейната. Изглеждаше като че просто минаваше оттам и бе поспрял да отдъхне.

— Насам!

Забеляза жена с дълга руса коса да го вика. Ейдриън бързо отиде при нея. Тя бе приклекнала над тялото на имперски войник.

— Още е жив — рече тя. — Помогни ми да го извлечем. Не мога да повярвам, че никой не го е видял.

— О, сигурен съм, че са го видели — отвърна боецът, плъзвайки ръка под коленете и гърба на войника.

Положи мъжа на верандата на търговеца на сребро. Жената изтича до кладенеца да донесе прясна вода.

Ейдриън свали окървавената си риза.

— Ето — каза той, подавайки я на жената.

— Благодаря ти — отвърна тя. Взе плата и започна да го напоява в кофата. — И нямаш нищо против, че използвам това да помогна на имперски стражник?

— Баща ми ме научи, че човек е враг, само докато падне.

Тя кимна:

— Баща ти звучи като мъдрец — изстиска плата и започна да почиства лицето и гръдта на войника, дирейки раната.

— Беше. Впрочем аз съм Ейдриън.

— Миранда — отвърна тя. — Приятно ми е да се запознаем. Благодаря ти, че ни спаси. Предполагам националистите са надвили лорд Дърмонт?

Ейдриън кимна:

— Нямаше кой знае каква битка. Сварихме ги да спят.

Сваляйки ризницата на войника и разкъсвайки туниката му, тя обърса кожата и откри дупка, от която се процеждаше кръв.

— Надявам се ризата не ти е особено скъпа — каза тя на Ейдриън, разкъсвайки въпросната на две. Едната половина използва за превръзка, а другата пристегна около кръста на мъжа. — Дано това да спре кървенето. Няколко шева също биха били от полза, но се съмнявам, че точно сега ще се намери игла за него.

Ейдриън огледа мъжа.

— Струва ми се, че ще оцелее, благодарение на теб.

Това извика лека усмивка на устните й. Тя потопи окървавените си ръце в кофата и наплиска лице. Хвърляйки поглед към площада, жената промърмори:

— Толкова много мъртви.

Боецът кимна.

Очите й попаднаха на Карат; тя затули уста и рече просълзено:

— Той ни беше от такава полза. Някой каза, че бил крадец, ала днес той беше герой. Кой би си помислил, че и крадците ще помогнат. Видях лидерът им, Гланц, да прострелва шерифа.

Ейдриън се усмихна:

— Ако го попиташ, ще ти каже, че грешиш.

— Крадци със сърца, кой би си помислил? — рече тя.

— Аз не бих бил тъй краен.

— Нима? Тогава къде са лешоядите?

Ейдриън погледна към небето, сетне, осъзнал глупостта си, поклати глава.

— Имаш предвид обирджиите? — огледа се. — Права си. Изобщо не бях обърнал внимание.

Тя кимна. Медальонът на Ейдриън проблесна на слънцето и привлече вниманието й.

— Откъде имаш това? — посочи Миранда.

— От баща ми.

— Баща ти? Наистина ли? По-големият ми брат има същия.

Сърцето на Ейдриън подскочи.

— Брат ти има същия медальон?

Тя кимна.

Ейдриън огледа площада, внезапно разтревожен.