Нифрон се въздига

Той бе възнамерявал училището да обучава обикновените хора по времена, в които само духовните лица можеха да четат. Имаше невероятен успех. Шеридън бе постигнал превъзходство над всички други подобни институции, спечелвайки си хвалбите на патриарси, крале и мъдреци. Още отначало се бе установил и като център на спорове, където учените влизаха в религиозни и политически диспути. Хендел Роуски, магистър, бе настоявал Гхент да признае новосформираната република Делгос против желанията на нифронската църква. Училището бе изявило силни пророялистки позиции в гражданските войни, последвали управлението на Стюарда. Това посрамило църквата, която тъкмо била заздравила влиянието си над Гхент. Трима магистри — Кранстън, Ландорнър и Уидли — били обвинени в ерес и изгорени. Това задушило политическия глас на университета за повече от век, когато Едмънд Хол, професор по геометрия, заявил, че използвайки древни текстове, съумял да открие местоположението на руините на Персепликуис. Изчезнал за около година и се завърнал с книги и плочки, носещи отдавна забравени знания. Това разпалило интереса към всичко имперско. Тъкмо по това време църквата се намирала в период на засилена ортодоксалност. Събирането на реликви и артефакти от Старата империя било обявено за незаконно. Хол бил арестуван и заточен в Короносната кула в Ерванон, заедно с бележките и картите си. Впоследствие църквата обявила, че Хол бил мошеник, който изобщо не намерил града, а книгите представлявали умели фалшификати. Ала никой оттогава не го видял.

Традициите на Кранстън, Ландорнър и Уидли днес бяха наследени от сегашния магистър на вълшебните науки Аркадиус Винтариус Латимър. Някогашният учител на Ариста не забелязваше границите на добрия вкус, още по-малко политическите или религиозните такива. Канцлер Ламбърт ръководеше университета, защото църквата одобряваше политическите му пристрастия. Ала Аркадиус безспорно бе сърцето и душата на Шеридън.

— Да ви отведа ли при Аркадиус? — попита Ариста, докато поверяваха конете на отговорника на конюшнята. — Той наистина е много умен и достоен за доверие.

Ройс кимна и тя ги поведе към Гленището, както повечето студенти наричаха оригиналната постройка на Имперския колеж, построена в чест на Гленморган. Постройката приличаше на катедрала, носеше великолепието, характерно за времето на Стюарда, за съжаление липсващо от болшинството университетски сгради. Придружителите на Ариста я последваха безмълвно към втория етаж, отръсквайки плащове и коси. Тъй като принцесата можеше да бъде разпозната, тя не свали качулката.

— Както виждате, трансформацията на олово в злато е напълно възможна, ала процесът би струвал много повече от стойността на полученото злато, което обезсмисля целия процес, поне чрез този метод.

Ариста дочу познатия глас на Аркадиус да отеква, докато наближаваха аудиторията.

— Има и такива, които се възползват от временната трансформация, за да заблудят невежите, създавайки глупашко злато с изключително реалистични характеристики и което след няколко часа се връща към първоначалната си натура.

Аудиторията бе изпълнена с редица места, по които бяха насядали еднакво облечени студенти. Преподавателят се намираше на подиум. Бе слабоват възрастен мъж, облечен в синя роба, с бяла брада и кацнали на върха на носа му очила.

— Опасността тук е във възникналите у измамените афектации — продължи той, предизвиквайки смях по редиците. — Преди да се замислите над натрупването на богатство с фалшиво злато, знайте, че това е било опитвано от мнозина преди вас. Това престъпление — а то е престъпление — обикновено довежда до най-често безцеремонната екзекуция на измамника от страна на измамения. Това е и причината да не виждате своя преподавател да носи изящни копринени одежди от Вандън и да се разхожда с осмоконна колесница, придружаван от обширна свита.

Още смях.

Ариста не бе сигурна дали лекцията приключваше или преподавателят бе забелязал новодошлите и беше претупал нещата по-рано. Във всеки случай той закри днешния урок, като възложи домашно и напомни датите на предстоящите изпити. Повечето от студентите излязоха, а една част се скупчиха около преподавателя си, засипвайки го с въпроси, на които той търпеливо отговори.

— Позволете ми да ви представя — каза Ариста, докато се спускаха към катедрата. — Зная, че Аркадиус изглежда малко… особен, но е наистина интелигентен.

— И жабата избухна, тъй ли? — казваше магьосникът на младеж с тъжно изражение.

— Голяма бъркотия направи, сър — отвърна младежът.

— Характерно — прояви състрадание преподавателят.

Студентът се изсмя:

— Не разбирам. Смесих азотната киселина, сярната киселина и глицерина и й ги дадох. Тя изглеждаше наред. Точно както казахте, стомахът й задържа сместа, но когато подскочи…

Обучаващият се сведе рамене, а приятелят му живописно изигра експлозия.

Аркадиус се изкикоти:

— Следващия път първо отстранете стомаха. Тогава има много по-малка вероятност от скачане. Сега вървете и почистете библиотеката, докато магистър Фалкуин не се е върнал.