Нифрон се въздига

— Знаеш ли, че е изработен от Есрахаддон?

— Така ли?

— Помниш ли, когато говорих с него в Далгрен миналото лято? Преди не споменах за това, но според него църквата направила заговор срещу императора преди деветстотин години. Той твърди, че останал лоялен и направил два амулета. Един дал на сина на императора и един — на телохранителя му. Сетне ги бил пратил да се скрият. Предполага се, че са вълшебни и че само Есрахаддон може да ги намери. Когато двамата с Ариста бяхме с него в Авемпарта, той призова образите на носителите им.

— И видя Ейдриън?

Ройс кимна.

— Като телохранител на наследника?

— Да.

— Ами наследникът?

— Русокос, синеок; не го познавам.

— Разбирам — рече Аркадиус. — Обаче не си казал на Ейдриън за видяното.

— Защо мислиш така?

Магьосникът пусна амулета в дланта си:

— Защото си дошъл сам.

Ройс кимна:

— Напоследък Ейдриън е в лошо настроение. Ако му кажа, ще иска да изпълни съдбата си. Ще отиде да търси този изгубен наследник и ще бъде неговото момче за наказания. Изобщо няма да го подложи на съмнения, защото ще му се иска да е истина, ала аз не смятам така. Мисля, че Есрахаддон е замислил нещо. Не искам никой от двама ни да бъде негова пешка в машинациите му за трона.

— Смяташ, че Есрахаддон лъже? Че е призовал измамни изображения, за да те заблуди?

— Това дойдох да узная. Възможно ли е да се изработят омагьосани амулети? И ако да, възможно ли е да се открият носителите им чрез магия? Освен това познаваш бащата на Ейдриън. Споменавал ли е нещо за това, че е пазител на Наследника?

Аркадиус въртеше амулета из ръцете си.

— Аз лично не разполагам с Изкуството да създавам магоустойчиви предмети, нито да издирвам хора с магия, ала много знание е било загубено с рухването на Старата империя. Хилядолетният престой в затвор прави Есрахаддон уникален по притежаваното от него знание, така че няма как да предположа какво знае той или на какво е способен. Що се отнася до Данбъри, не си спомням някога да е говорил за това. Подобни неща не се забравят.

— Значи съм прав. Всичко това е лъжа.

— Може и да не е. Осъзнаваш, че е възможно — дори твърде вероятно — Данбъри да носи амулета, без да бъде някой специален. Девет века са дълъг период, през който е малко вероятно вещ да остане в рамките на едно семейство. Този амулет е изработен от сребро. Някой беден човек, притиснат от обстоятелствата, убеден, че разказаните му истории са просто мит, лесно би се изкушил да го продаде за храна. Пък и какво би могло да се случи, ако собственикът му умре при нещастен случай и медальонът бъде продаден? Това вероятно е минало през стотици ръце, преди да стигне до Данбъри. Ако казаното от теб е истина, заклинанията на Есрахаддон са разкрили само носителите на амулетите, а не самоличността на наследниците на първоначалните носители. Следователно е възможно Есрахаддон да казва истината и същевременно да греши.

— Дори и самият Данбъри да е бил наследник на последният Тешлор, може да не е подозирал. Неговият баща или дядо му може да са пропуснали да споменат, защото вече не е имало значение. Родът на наследника може да е изчезнал, или може да са се разделили с амулета още преди векове.

— Така ли смяташ?

Аркадиус свали очилата си и ги забърса.

— Векове наред хората неуспешно са издирвали наследниците на император Нареион. Самата империя издирвала Неврик, императорския син, с помощта на най-могъщите магьосници и рицари, във време, когато можели да го разпознаят мигновено. Търсенето е провалено. Освен ако не приемаш неотдавнашното коронясване на онази фермерка от Далгрен.

— Тракия не е Наследникът — каза простичко Ройс. — Църквата организира всичко, за да поеме властта. Оплескаха работата и тя се забърка случайно.

Магьосникът кимна:

— Разумно е да се предложи, че вече няма наследник. Ако изобщо такъв е съществувал. Освен ако…

Той замлъкна.

— Освен ако?

— Нищо — Аркадиус поклати глава.

Ройс не спря да се взира в него, докато професорът не отстъпи.

— Просто предположение, но… Просто изглежда прекалено романтично наследникът и неговият пазител да са съумели да се скрият от преследвачите тъй дълго.

— Какво намекваш?

— Неврик и Джериш не са ли имали приятели? Не би ли трябвало да са останали хора, все още верни на императорското семейство, готови да скрият наследника? Да му окажат подкрепа? Организират опит за контрапреврат? Естествено, подобна организация трябва да действа в дълбока тайна, като се има предвид, че по-голямата част от умиращата империя била под контрола на църквата.

— И твърдиш, че подобна група съществува? — попита Ройс.

— Само предполагам.

— Вършиш доста повече от това. Какво знаеш?