Нифрон се въздига

— Приятно ми е — рече Ариста.

Момиченцето не каза нищо.

— Извини я. Малко е срамежлива към непознатите.

— Не е ли малко млада за Шеридън?

Аркадиус се усмихна:

— Мърси е моя повереница. Майка й ме помоли да я гледам, докато състоянието й се подобри. Междувременно се опитвам да я обуча, но както узнах с теб, младите дами могат да бъдат доста своенравни.

Магьосникът се обърна към момиченцето:

— Хайде, мила. Вземи мистър Рингс, преди отново да е разкъсал клетката.

Мърси си проправи път из бъркотията ловко като котка и извади дребна миеща мечка от една клетка. Очевидно беше още бебе. Тя го изнесе навън, хихикайки, защото мистър Рингс й душеше ухото.

— Сладка е — рече Ариста.

— Да. Казваше, че нещо ти се въртяло из главата.

Принцесата кимна и се замисли над точните думи. Въпросът, който Есрахаддон бе поставил в главата й, тя сега постави пред стария си учител.

— Аркадиус, кой одобри влизането ми в Шеридън?

Професорът повдигна рунтава вежда.

— Чудех се защо не си попитала по-рано. Ти си най-вероятно единствената жена, следвала в Шеридън за цялата му седемвековна история — и със сигурност единствената такава, изучавала тайните изкуства, но така и не попита.

Стойката на Ариста се стегна:

— Питам сега.

— Да… да — отвърна магьосникът. Отпусна се в креслото си, свали очилата и леко разтърка носа си. — Бях посетен от канцлер Игнаций Ламбърт, който ме попита дали бих приел даровита млада дама в часовете си по теория на магията. По онова време не водех такива часове. Имах желанието; многократно бях предлагал да бъдат включени сред изучаваните дисциплини, но винаги получавах отказ. Изглежда не смятаха магията за достойно занимание. Магията използва сила, която не е свързана с преклонението пред Марибор и Новрон. Смятаха я за пагубна, дори зла. Фактът, че практикувам магия, винаги е бил клеймо върху ми.

— Защо не са те заменили?

— Може би се е дължало на репутацията, която най-знаещият магьосник в Аврин е в състояние да предостави на това учебно заведение, тъй че ме оставяха да практикувам хобитата си. А може би всички, желаещи уволнението ми, са били превърнати в различните жаби, катерици и зайци, които виждаш наоколо.

Аркадиус звучеше тъй сериозно, че Ариста се огледа. Тогава магьосникът захихика. Тя се смръщи, което само усили смеха му.

— Та както казвах — продължи професорът, след като се успокои, — Игнаций ми предлагаше да уреди включването на моите часове в замяна на съгласието ми да те обучавам. Вероятно е смятал, че ще откажа. Нямало е как да знае, че за разлика от болшинството от тях, аз нямам предразсъдъци спрямо жените. Знанието си е знание. Шансът да напътствам принцеса — потенциален водител — със силата да променя околния свят изобщо не беше пречка. Напротив, дори беше бонус.

— Искаш да кажеш, че съм била допусната, защото планът на ректора се е провалил?

— Нищо подобно. Това е само описание как се случи, а не защо. Защо е много по-важен въпрос. Онази сутрин канцлерът не беше сам, с него имаше и друг човек. Той пазеше мълчание и стоеше ей там, точно вляво от теб, където сега се намира онази клетка. Нея тогава я нямаше. Вместо това той бе избрал да застане върху старо палто и кинжал. Както споменах, винаги е интересно да се наблюдава къде минават влизащите тук и къде избират да застанат.

— Кой беше той?

— Пърси Брага, ерцхерцогът на Меленгар.

— Значи е бил вуйчо Пърси.

— Определено беше замесен, но дори и на тази си длъжност не е притежавал достатъчно влияние над ръководителите на университета, особено по въпроси, свързани с преподаването на магии на млади благородни дами. Шеридън е под контрола на духовнически Гхент, тук светските водачи нямат особен глас. С тях обаче имаше и трети човек. Той не влезе в кабинета, остана на прага, в сенките.

— Знаеш ли кой беше той?

— Разбира се — Аркадиус се усмихна. — Тези очила са само за четене, мила. Надалеч виждам без проблеми. Но хората често правят тази грешка.

— Кой беше?

— Близък приятел на семейството ти, струва ми се. Епископ Морис Салдур от Мареската катедрала. Но ти предполагам си се досетила вече, не е ли така?

* * *

Верният на думата си Аркадиус изпрати димящ месен пай и червено вино. Ариста помнеше пайовете от дните си като студент. Изобщо не бяха вкусни, даже и пресни. Обикновено за направата им биваха използвани най-лошите парчета свинско, тъй като агнешко сервираха само по празниците. На всичкото отгоре акцентът падаше върху лука и морковите. Младежите обикновено се обзалагаха колко точно къса месо ще открият в дажбите си. Пет беше ненадминатият рекорд. Порциите биваха омитани въпреки оплакванията. Повечето от студентите надали се хранеха по-добре вкъщи, така че негодуванията им бяха само привидни. Ала Ариста бе свикнала да се храни с по три или четири месни блюда и то хубаво опечени, богат асортимент сирена, пресен хляб и изобилие от плодове. За да оцелее, слуги й носеха храна от замъка, която тя държеше в стаята си.