Нощна сянка

— Като божи служител, господин Ройдън, съм длъжен да ги приема сериозно. Чел съм достатъчно. — Данфорт бръкна в черната си дреха и извади омачкан свитък. Не съдържаше повече от десетина листа, грубо зашити един за друг с дебел канап. Времето и честата употреба бяха накарали хартията да омекне и да се накъса по краищата, а самите страници бяха посивели. Бях прекалено далеч, за да видя заглавието. Но и тримата вампири го прочетоха. Също и Джордж, който пребледня.

— Това е част от Malleus Maleficarum[20]. Не знаех, че латинският ви е толкова добър, че да прочетете такъв сложен труд, господин Данфорт — подхвърли Матю. Това бе най-влиятелният наръчник, писан някога, а заглавието му всяваше ужас в сърцето на всяка вещица.

Свещеникът изглеждаше обиден.

— Учил съм в университет, господин Ройдън.

— Какво облекчение да го чуя. Тази книга не бива да попада в ръцете на глупаци и на суеверни.

— Познавате ли я? — попита Данфорт.

— И аз съм учил в университет — отвърна любезно Матю.

— Тогава разбирате защо трябва да разпитам тази жена. — Данфорт се опита да влезе по-навътре в стаята, но тихото ръмжене на Хенкок го накара да застине на мястото си.

— Жена ми няма проблем със слуха. Не се налага да се приближавате.

— Казах ти, че госпожа Ройдън има неестествени способности! — каза победоносно Ифли.

Данфорт стисна книгата.

— Кой ви е научил на тези неща, госпожо Ройдън? — извика той и гласът му отекна в помещението. — От кого се научихте на магии?

Ето така бе започнала лудостта: с въпроси, специално конструирани така, че да подмамят обвинената да натопи и други същества. Една по една вещиците бяха улавяни в паяжина от лъжи и унищожавани. Хиляди от моите себеподобни са били измъчвани и убивани благодарение на тази тактика. В гърлото ми напираха думи на отрицание.

— Недей. — Матю прошепна с леден тон тази единствена предупредителна дума.

— Странни неща стават в Удсток. Бял елен пресякъл пътя на вдовицата Бийтън — продължи Данфорт. — Спрял на пътя и се взрял в нея, докато плътта ѝ не се вледенила. Миналата нощ сив вълк е бил забелязан край къщата ѝ. Очите му светели в мрака по-ярко от лампите, окачени да помагат на пътниците да намерят подслон в бурята. С кое от тези същества сте запозната? Кой ви каза за тях?

Този път нямаше нужда Матю да ми казва да си мълча. Въпросите на свещеника следваха добре известен модел, който бях изучавала в университета.

— Вещицата трябва да отговори на въпросите ви, господин Данфорт — настоя Ифли и дръпна свещеника за ръкава. — Такава наглост от същество на мрака не може да бъде позволена в една богоугодна общност.

— Съпругата ми не говори с никого без мое разрешение — заяви Матю. — И внимавайте кого наричате вещица, Ифли. — Колкото повече хората от селото го предизвикваха, толкова по-трудно му ставаше да се контролира.

Свещеникът премести поглед от мен към Матю и после обратно. Потиснах един стон.

— Споразумението ѝ с дявола не ѝ позволява да говори истината — заключи Бидуел.

— Тихо, господин Бидуел — сгълча го Данфорт. — Хайде кажи, дете мое? Кой те представи на дявола? Да не би да е друга жена?

— Или мъж — обади се тихо Ифли. — Госпожа Ройдън не е единственото дете на мрака тук. Виждам странни книги и инструменти, правят се среднощни сбирки за призоваване на духове.

Хариът въздъхна и бутна книгата си към свещеника.

— Това е математика, сър, не магия. Вдовицата Бийтън видя текст по геометрия.

— Не е ваша работа да определяте до каква степен злото се е настанило тук — каза плюейки Ифли.

— Ако търсите злото, отидете у вдовицата Бийтън. — Макар да полагаше всички усилия, за да запази спокойствие, Матю бързо изчерпваше търпението си.

— Да не би да я обвинявате в магьосничество? — попита остро Данфорт.

— Не, Матю. Не така — прошепнах му и го дръпнах за ръката, за да привлека вниманието му.

Той се обърна към мен. Лицето му бе загубило човешки облик, зениците му бяха огромни, сякаш стъклени. Поклатих глава, а той пое дълбоко дъх, опитвайки се да укроти както гнева си от нахлуването в дома му, така ѝ животинския си инстинкт да ме защити.

— Запушете ушите си за думите му, господин Данфорт. Ройдън също може да е инструмент на дявола — предупреди Ифли.

Матю се обърна към делегацията.

— Ако имате основание да обвинявате в нещо съпругата ми, намерете съд и го направете там. А сега — вън! И преди да си тръгнете, Данфорт, помислете си дали е мъдро да другарувате с Ифли и Бидуел.

Свещеникът преглътна.

— Чухте го — излая Хенкок. — Вън!

— Справедливостта ще възтържествува, господин Ройдън, божията справедливост — обяви Данфорт, докато излизаше заднешком от стаята.

— Само ако моята версия не реши преди това въпроса, Данфорт — закани се Уолтър.

Пиер и Шарл изникнаха от сенките и изведоха ококорените топлокръвни от стаята. Навън бушуваше ураган. Силата на бурята само потвърди подозренията им за свръхестествените ми способности.