Нощна сянка

— След новините от Шотландия и внезапното ти изчезване започнахме да се страхуваме, че си тръгнал на север по заповед на кралицата и си попаднал в капана на тамошната лудост. Търсихме те два дни. Когато не открихме и следа от теб — боже, Матю, нямахме друг избор, освен да кажем на Филип, че си изчезнал. Иначе трябваше да вдигнем под тревога Паството.

— Има и още, милорд. — Пиер преобърна писмото. Печатът му беше като на другите, свързани с Рицарите на Лазар, само че восъкът беше комбинация от черно и червено, а върху него бе залепена древна сребърна монета с изтъркан релеф вместо обичайния герб на ордена. На монетата имаше кръст и полумесец, два от семейните символи на Дьо Клермон.

— Какво му казахте? — Матю бе като хипнотизиран от бледата сребърна луна, плуваща в морето от червено и черно.

— Думите ни вече нямат значение, след като писмото пристигна. До края на следващата седмица трябва да си на френска земя. Иначе Филип тръгва за Англия — промърмори Хенкок.

— Баща ми не може да дойде тук, Хенкок. Невъзможно е.

— Разбира се, че е невъзможно. Кралицата ще му вземе главата след всичките брожения, които предизвика в английската политика. Трябва ти да отидеш при него. Ако пътуваш ден и нощ, ще имаш достатъчно време — увери го Хенкок.

— Не мога. — Погледът на Матю бе взрян в неотвореното писмо.

— Филип ще ти даде коне. Ще се върнеш много бързо — насърчи го и Галоуглас и положи длан върху рамото на чичо си.

Матю вдигна внезапно подивелите си очи.

— Не е работата в разстоянието. Ами… — Той рязко млъкна.

— Той е съпруг на майка ти, човече. Разбира се, че можеш да му имаш доверие, освен ако не си излъгал и него.

Хенкок присви очи.

— Кит е прав. Никой не може да ми има доверие. — Матю скочи на крака. — Животът ми е изтъкан от лъжи.

— Не му е нито времето, нито мястото за философски глупости, Матю. Филип в момента се чуди дали не е загубил още един син! — възкликна Галоуглас. — Остави момичето при нас, яхай коня и направи каквото иска баща ти. Ако не го сториш, аз ще те просна в безсъзнание и Хенкок ще те отнесе там.

— Май много си си повярвал, Галоуглас, щом ми даваш заповеди — процеди Матю с опасна нотка в гласа. Хвана се за комина и се взря в огъня.

— Вярвам в дядо си. Изабо те направи кръвопиец, но във вените ми тече кръвта на Филип.

Думите на Галоуглас нараниха Матю. Той посрещна удара и вдигна рязко глава. Силната емоция надделя над обичайното му безразличие.

— Джордж, Том, качете се горе да видите как е Кит — заръча тихо Уолтър и посочи вратата на приятелите си. Рали кимна на Пиер и прислужникът ги изведе от стаята. Във вестибюла отекна поръчка за още вино и храна. Щом предаде двамата на грижите на Франсоаз, Пиер се върна, затвори здраво вратата и застана пред нея. Само Уолтър, Хенри, Хенкок, аз и мълчаливият Пиер останахме свидетели на разговора. Галоуглас продължи да се мъчи да убеди Матю.

— Трябва да отидеш в Сет-Тур. Той няма да се успокои, докато не погребе тялото ти или не те види да стоиш пред него. Филип няма доверие нито на Елизабет, нито на Паството. — Галоуглас възнамеряваше с думите си да внесе спокойствие, но Матю остана все така сдържан.

Галоуглас заговори развълнувано:

— Лъжи останалите, пък и себе си, щом искаш. Обсъждай алтернативи цяла нощ, щом така ти харесва. Но леля е права — това са глупости. — Той снижи глас. — Твоята Даяна не мирише добре. А ти миришеш като по-стар от миналата седмица. Знам тайната, която криете двамата. И той ще я разбере.

Галоуглас се бе досетил, че мога да пътувам през времето. Един поглед от Хенкок ми даде да разбера, че и той бе отгатнал.

— Достатъчно! — изрева Уолтър.

Галоуглас и Хенкок млъкнаха незабавно. Причината просветна на малкия пръст на Уолтър: изображението на Лазар и неговия ковчег.

— Значи и ти си рицар? — ахнах аз, поразена.

— Да — потвърди троснато Уолтър.

— И си по-високо в йерархията от Хенкок. Ами Галоуглас? — Имаше прекалено много препокриващи се пластове лоялност и вярност в тази стая. Нямах търпение да ги организирам в по-лесна за навигация структура.

— Аз съм по-високо в йерархията от всички в тази стая, мадам — предупреди Рали. — Включително и от вас.

— Нямате власт над мен — отвърнах му. — Каква е точно ролята ви в семейство Дьо Клермон, Уолтър?

Гневните сини очи на Рали срещнаха погледа на Матю над главата ми.

— Винаги ли е такава?

— Обикновено — отвърна сухо Матю. — Трябва просто да ѝ свикнеш, но на мен ми харесва. Може и на теб да ти хареса след време.

— Вече имам една трудна жена в живота си. Не ми трябва друга — изсумтя Уолтър. — Ако искате да знаете, аз командвам братството в Англия, госпожо Ройдън. Матю не може заради позицията му в Паството. Останалите членове на семейството са заети с друго. Или са отказали. — Погледът на Уолтър проблесна към Галоуглас.

— Значи сте един от осемте регионални глави на ордена и се отчитате пряко на Филип — казах аз замислено. — Изненадана съм, че не сте деветият рицар.

Деветият рицар беше тайнствена фигура, самоличността му се пазеше в тайна, знаеха я само тези на най-високите нива.

Рали изруга толкова цветисто, че Пиер затаи дъх.