Кръв капеше от китките и краката ми. Там, където падаха червените мъниста, порастваше черен стрък. Скоро цяла палисада от тънки черни стебла обкръжи зашеметения демон и вампира. Луиза се опита да ги изскубне, но магията ми издържа.
— Да ви кажа ли бъдещето? — рязко попитах аз. Двамата ме зяпнаха от кошарата си с изпълнени със страх и трепет очи. — Никога няма да получиш онова, за което копнее сърцето ти, Кит, защото понякога не можем да имаме онова, което желаем най-силно. А ти никога не ще запълниш празнината в себе си, Луиза, нито с кръв, нито с гняв. И двамата ще умрете, защото рано или късно смъртта идва при всички ни. Но вашата смърт няма да е милостива. Обещавам ви.
Изви се вихрушка. За миг замръзна на място и се превърна в познатата форма на Хенкок.
— Дейви! — Бледите като перли пръсти на Луиза стиснаха черните стебла. — Помогни ни. Вещицата ни залови с магията си. Вземи очите ѝ и ще ѝ отнемеш и силата.
— Матю вече идва насам, Луиза — предупреди Хенкок. — На по-сигурно място си зад тази ограда под закрилата на Даяна, отколкото би била, ако трябваше да бягаш от гнева му.
— Никой от нас не е в безопасност. Тя ще изпълни древното пророчество, което Жербер сподели с маман преди толкова години. Ще сложи край на Дьо Клермон!
— В това няма истина — горчиво възрази Хенкок.
— Има! — настоя Луиза. — «Пази се от вещицата с кръвта на лъв и вълк, защото с нея тя ще унищожи децата на нощта.» Това е вещицата от пророчеството! Не разбираш ли?
— Ти не си добре, Луиза. Личи ти.
Луиза се изпъчи възмутено.
— Аз съм manjasang и съм в чудесно здраве, Хенкок.
Появиха се Хенри и Джак, задъхани от бързането. Хенри огледа арената.
— Къде е тя? — извика на Хенкок, докато се въртеше.
— Там горе. — Хенкок посочи с палец. — Точно както каза Ани.
— Даяна. — Хенри въздъхна с облекчение.
Тъмен циклон от сиво и черно се понесе през арената и спря при счупения стълб, който бележеше мястото, където бях вързана. Матю нямаше нужда да му казват къде съм. Очите му ме намериха моментално.
Последни пристигнаха Уолтър и Пиер. Пиер носеше Ани на конче и тънките ѝ ръце обвиваха врата му. Когато спря, тя се спусна на земята.
— Уолтър! — извика Кит и застана до Луиза. — Тя трябва да бъде спряна. Пусни ни. Вече знам какво да правя. Говорих с една вещица в Нюгейт и…
Една ръка проби черните стебла и дълги бели пръсти се вкопчиха в гърлото на Кит. Марлоу изгъргори и млъкна.
— Нито дума повече. — Погледът на Матю се спря върху Луиза.
— Mattieu. — От кръвта и опиатите френското произношение на името му стана още по-завалено. — Слава богу, че си тук. Радвам се да те видя.
— А не би трябвало. — Матю запрати Кит настрани.
Спуснах се зад него и новопоявилите се криле се прибраха зад ребрата ми. Драконът ми обаче остана нащрек, опашката му беше навита като пружина. Матю ме усети и ме прегърна, макар че нито за миг не свали очи от пленниците ми. Пръстите му докоснаха мястото, където копието беше минало през рокля, корсет и кожа, за да се счупи от гръдния ми кош. Беше мокро от кръв.
Матю ме завъртя и падна на колене, като разкъса плата над раната. Изруга. Постави длан върху корема ми и очите му затърсиха моите.
— Добре съм. Ние сме добре — уверих го.
Той стана. Очите му бяха черни и вената на слепоочието му пулсираше.
— Господин Ройдън? — Джак пристъпи напред. Брадичката му трепереше. Ръката на Матю се стрелна и го сграбчи за яката, за да го спре, преди да се е приближил твърде много до мен. Джак не трепна. — Кошмар ли имате?
Ръката на Матю се отпусна.
— Да, Джак. Ужасен кошмар.
Момчето пъхна ръка в неговата.
— Ще чакам до вас, докато не отмине.
Очите ми се насълзиха. Същото му казваше и Матю в нощите, когато ужасите на Джак заплашваха да го погълнат.
В отговор Матю стисна мълчаливо ръката му. Двамата стояха единият висок, с широки рамене и изпълнен със свръхестествено здраве, другият тънък, непохватен и едва сега отърсващ се от сенките на пренебрежението. Яростта на Матю започна да се уталожва.
— Когато Ани ми каза, че те е хванал женски варг, изобщо не си представях… — Той не успя да продължи.
— Кристофър беше! — извика Луиза и се дръпна от дивия демон до нея. — Той твърдеше, че си омагьосан. Но аз надушвам кръвта ѝ по теб. Ти не си в плен на магията ѝ, а се храниш от нея.
— Тя е моя половинка — с убийствен тон обясни Матю. — И е бременна.
Марлоу изсъска. Погледът му побутна корема ми. Счупената ми ръка посегна да защити детето от очите на демона.
— Това е невъзможно. Матю не може… — Объркването на Кит се смени с ярост. — Дори сега го е омагьосала. Как си могла да го предадеш така? Кой е заченал детето ти, Даяна Ройдън?
Мери Сидни беше приела, че съм била изнасилена. Галоуглас отначало реши, че бебето е от починал любовник или съпруг, което задействаше инстинктите на защитник у Матю и обясняваше бързата ни връзка. За Кит единственият възможен отговор бе, че съм сложила рога на мъжа, когото обичаше.
— Хвани я, Хенкок! — замоли се Луиза. — Не можем да позволим на една вещица да вкара копелето си в семейство Дьо Клермон.
Хенкок поклати глава и скръсти ръце.