Нощно шоу

— Очевидно доста е бързал — отбеляза Джак.

Отправиха се към бара. Докато Джак звънеше на полицията, Дани вдигна двете преобърнати на пода табуретки. Приготви нещо за пиене.

Джак приключи разговора.

Дани сложи в ръката му чаша с водка и тоник.

— Искам да вдигна тост — тържествено произнесе той. — За Ингрид!

— За Ингрид! Най-хубавият подарък, който съм получавала. И определено най-полезният.

Чукнаха чаши и отпиха.

— Ти така и не успя да ми се отблагодариш — каза Джак.

— Ще трябва да благодаря и на Брус. Чувствам се ужасно, задето така му се накарах. Излезе, че не си разбира от работата.

— Той е мъжко момче. Държа се хладнокръвно и не ме издаде.

Дани кимна.

— Хайде да я измъкнем от водата.

Излязоха в градината. Тръгнаха към басейна и изведнъж Дани впи пръсти в ръката му.

Никой от двамата не проговори.

Взираха се безмълвно във водата.

От дъното на басейна в очите им се взираше Тони. Ръцете му все още бяха завързани за шезлонга. До него лежеше Ингрид, захлупила лице към дъното. Едната й ръка беше протегната встрани, макар Дани да бе сигурна, че я беше хвърлила във водата с прибрани ръце.

Дланта на протегнатата ръка, явно отнесена от струята на филтриращата тръба, лежеше върху гърлото на Тони.

— Да влезем в къщата — прошепна Джак.

Обърнаха се и тръгнаха към къщата, здраво хванати ръка за ръка.

32

— Здравей, мамо… Да, аз съм… Разбира се, че съм добре… Заминах със самолета за Чикаго… Да, идвам си у дома. Разбрах, че е глупаво да бягам по този начин. Защо реших, че убиецът ще поиска точно мен? Да, за също те обичам. Поздрави татко и Боб… Ще се видим утре.