Облачен воин

— Къде точно е това?

Кадилак вдигна рамене.

— Никой не знае. Говори се, че е на много земи отвъд източната врата, но Плейнфолк никога не са били там. Ние търгуваме с майсторите железари, когато техните лодки с колела пристигнат на големите реки. Йелоу-Стоун, Мис-Хури и Мис-Хипи.

Стив се постара да запомни имената.

— Кога идват те?

— Веднъж, понякога два пъти на година. Някои години изобщо не идват.

— И какво им предлагате вие?

— Семена за посев, бизонско месо дрийм кап, мъже, жени.

— Разменяте собствените си хора?

Кадилак се усмихна на реакцията на Стив.

— Само онези, които желаят да отидат. Това по-лошо ли е, отколкото да останат и да загинат, защото племето няма повече остро желязо?

— Не е — призна Стив. — Какво друго можеш да ми кажеш за майсторите железари?

— Нищо.

— Но защо те ви продават оръжия? — настоя Стив. — Защо не ги използват да победят вас и останалите от Плейнфолк?

Кадилак вдигна рамене.

— Може би защото са твърде малобройни.

— Добре, в такъв случай защо вашите хора не ги пленят и не ги накарат да работят за вас? Защо разменяте ценни стоки, когато можете да ги заробите?

Кадилак се усмихна.

— Мислиш като трекер.

— Хайде стига — отвърна Стив. — И вие убивате други мюти.

— Само при защита на територията ни.

— Да, сигурно… — Стив разбра, че ще е напразно губене на време да продължи по-нататък и хвана Кадилак за рамото. — Да се залавяме за работа. Трябва ни отвертка, нещо за пробиване на дупки и ножовка да отрежем тези тръби, плоска пила, една…

Кадилак се намръщи.

— Какво е отвертка?

Стив въздъхна наум.

— По-добре ми покажи какво имаш…

С помощта на Кадилак, Три Дигрийс, друг опитен мют с подходящото име Еър-Съплай29 и още двадесетима помощници Стив се зае с направата на планер. През цялото време Кадилак работи заедно с него — помагаше му във всичко. Стив отново беше впечатлен от бързия ум на мюта и от сръчността му. Младият летописец почти инстинктивно разбираше авиационната технология и теорията на летене. Стив не знаеше обаче, че душевните сили на Кадилак му позволяват да черпи знание и разбиране за тези неща от неговия собствен ум.

Най-големи затруднения им създаде платът за крилата, но след като цялото племе беше приканено да върне всяко годно за използване парче, откъснато като трофей, направиха два комплекта панели. Покриващите се парчета плат бяха залепени с борова смола, после зашити на ръка и след това опънати върху рейките на крилата и здраво свързани едно към друго с двоен шев. Нямаше начин Стив да може да възстанови надуваемата секция на крилото на скайхока, с който беше паднал, но, учудващо, слънчевите клетки още работеха. Като използваше къси парчета многоцветен кабел, закрепени с топчета смола, Стив свърза панелите един с друг. Беше бавна, трудоемка работа, но накрая беше свършена.

Тъй като нямаше никаква измервателна техника, Стив беше принуден да импровизира. Провери дали има искра на края на жиците, след това накара няколко деца да му донесат от близкия поток жива риба. Те донесоха една пъстърва в кожено ведро и загледаха любопитно как Стив пъхна края на жиците във водата. Пъстървата се изви на дъга, сякаш искаше да захапе опашката си, после обърна корем. Удовлетворен, че има на разположение, макар и скромно количество енергия, Стив продължи с поправката на инсталацията на един от електромоторите, за който Три Дигрийс с гордост беше изрязал ново витло от тъмножълто дърво.

Три седмици след вдигане на първото парче тръба планерът — нарекоха го „Блу-Бърд“30 — стоеше закрепен на дървени магарета. Стив свърза кабела, подавайки електрически ток от крилата на електромотора, после всички затаиха дъх и зачакаха слънцето да се покаже зад сякаш безкрайния тъмносив облак. Когато след непоносимо дълго чакане слънцето се издигна в синьото небе и заля с топлина обърнатите нагоре лица, тънката мъглява сянка на крилата на „Блу-Бърд“ се превърна в тъмна стрела с остри ръбове. Стив завъртя ключа. Нищо не се случи. Завъртя перката. Пак нищо. Въздишка на разочарование се изтръгна от събралите се наблюдатели. Стив изруга тихо и удари корпуса на мотора с длан. Перката покорно се завъртя и се превърна в гладък диск от въртящо се злато.

— ХЕЙ-ЯАА! — изрева племето.

— О, мила майко! — възкликна Стив и отправи две въздушни целувки към небето.

— Ще имаш ли достатъчно енергия да излетиш? — попита Кадилак.

Стив поклати глава и затегна една от такелажните жици на дясната страна.

— Ако схемата издържи, след като хванем въздушното течение, тя ще ни помогне да останем във въздуха, но това е всичко. „То обаче е достатъчно — мислеше той ликуващо. — Без да губя височина, мога да помахам за сбогом на тези уродливи същества винаги, когато реша…“