Облачен воин

— Само Талисмана е достатъчно силен да владее деветте — отговори Клиъруотър. — Но никой измежду Плейнфолк няма силата на Мистър Сноу. Седмият кръг се нарича Сторм-Брингър32. Ти не беше ли на желязната змия, когато той я заслепи с мъгла, а след това докара светкавици, гръмотевици и порой върху нея?

— Да не искаш да кажеш, че… — Стив я гледаше смаяно и невярващо. — Че той го е направил? Мистър Сноу… е направил онова наводнение? Което почти унищожи ешелона?

— Да.

Стив се опита да се справи с това ново откровение. Макар че беше невероятно, той не се съмняваше нито в една дума от него. Представи си падането на камъка от небето и след това набитите на колове глави на Фазети и Нейлър пред нейната колиба в гората.

— А ти какво направи?

Клиъруотър погледна сините му очи и прочете въпроса в ума му.

— Направих онова, което трябваше да се направи. И те спасих от чука на Мотор-Хед. — Тя притисна устните си до неговите, когато той се накани да отговори, след това хвана ръцете му и започна да ги целува нежно. — Ти трябва да бягаш! Умолявам те… тръгвай веднага! Не чакай Кадилак и Мистър Сноу да се върнат!

Стив никога не бягаше от трудностите, но този път знаеше, че това е най-умното, което може да направи. Нямаше начин да може да скрие какво се беше случило — особено от Мистър Сноу, който се беше оказал експерт в проникването през слоевете на измама, които в миналото толкова добре бяха крили истинските намерения на Стив. Трябваше да тръгва. Не само за да защити Клиъруотър и себе си, но и заради Федерацията. Трябваше да намери начин да разкаже за предсказанието. Федерацията знаеше за летописците, но не и за повелителите и пророците. Нито че магията на мютите не е пораженчески слух, а смъртоносен факт, който не биваше повече да се пренебрегва. Можеше да се окаже доста трудно да бъде носител на новини, които никой не желае да чуе. Но ако ги съобщеше правилно, би могъл може би да получи десет повишения наведнъж; ако ги поднесеше неправилно, можеше да го разстрелят за предизвикване на тревога и създаване на пораженчески настроения.

А оставаше и дребната работа да отмъсти на Лундквист, Гас Уайт и другите, които бяха включени в заговора да го изместят от първото място в стотния випуск. Да…

— Съмва се. Трябва Да тръгваш — прошепна тя.

— Ти също… — Прегърнаха се силно за последно, после той се заоблича с бързи, привични движения — нещо, което беше усвоил през трите години, прекарани в Академията.

— Стрелолиста… можеш ли да го подготвиш сам?

— Да, не се тревожи — промърмори той, наслаждавайки се за един последен кратък момент на нейната намазана с масло кожа, на меката й коса и топлината на тялото й, когато тя придърпа главата му между бузата и рамото си. После той се отдръпна, свали ръцете й от врата си, открадна една последна бърза целувка и я отблъсна от себе си. — Хайде, тръгвай.

Клиъруотър поклати глава.

— Не. Ще съм в по-голяма безопасност, ако ти тръгнеш пръв. След като заминеш, никой няма да ме види.

Стив беше любопитен да разбере какво иска да му каже, но не беше време за неудобни въпроси. Той погледна навън. Нищо не се движеше. Беше съвсем тихо. Той погледна към Клиъруотър и я видя да бърка в кожената си дреха.

— Дадоха ми нещо, което е твое… — Тя извади верижката със знака. — Мога ли да го задържа?

— Разбира се. Ето… нека ти го сложа. — Той взе знака и й го показа. — Виждаш ли тези знаци? Този тук е моето име: Стивън Рузвелт Брикман.

— Това е добре — каза Клиъруотър. — Това означава, че част от теб ще бъде винаги с мен. — Тя отметна дългата си коса през рамо и наклони глава в нещо като церемониален жест.

Стив сложи верижката на тънката й шия, нагласи знака така, че да е в трапчинката между гърдите й, приглади косата й и взе лицето й в ръцете си.

— Ще се върна. Не знам кога и как, но ще намеря начин. Обещавам ти. — И наистина смяташе да се върне. — Мисли за мен.

— Винаги — прошепна Клиъруотър. Едната половинка от нея не можеше да понесе мисълта, че той си отива; другата, по-разумната, не вярваше, че отново ще го види; знаеше, че е по-добре да изличи от съзнанието си случилото се, да го изтрие от ума си. Невъзможно…