Облачен воин

Предполагаше се летописците да са направени от по-твърд материал. Мистър Сноу вдигна Кадилак, който беше коленичил и мълвеше молитва към Мо-Таун да спаси всички от гнева на бог Пент-Агон.

— Няма смисъл от молитви! Хайде, тръгвай! Трябва да се връщаме. — Мистър Сноу забърза напред, като буташе Кадилак пред себе си. — Хайде! Тичай! Тичай!

Бученето на земната гръмотевица ставаше все по-силно и по-силно. Земята под Клиъруотър потрепери, бързо се надигна и образува хълмче, преобърна колибата на Мистър Сноу, рязко се изравни, после с оглушителен рев се разцепи от двете страни на тялото й. На цялото плато М’Колите ужасени изскочиха от колибите си и легнаха по очи на земята — мъже, жени, деца, сгушени един до друг, прилепени до земята, молещи Мо-Таун да ги спаси.

С ужасяваща скорост пукнатината се разпростря от изнуреното тяло на Клиъруотър през платото към главната група колиби, след това, преди да нанесе някакви щети, рязко се обърна наляво и тръгна нагоре по склона към скалата.

Това стана в същия момент, когато Стив реши да заложи всичко на една последна отчаяна игра. Той дръпна спусъка да освободи натегнатата тетива, хвърли арбалета към гърдите на Мотор-Хед и се спусна да грабне пушката. Докато лъкът летеше през въздуха и Стив тичаше към „Блу-Бърд“, тътенът на земната гръмотевица разтърси хребета и тримата мюти се вцепениха като замръзнали. Със сух, смразяващ кръвта звук пукнатината стигна скалата точно когато Стив стигна навитата рогозка и хвана приклада на пушката. Сякаш земята се раздираше от гигантски невидим нож. Преди Стив да може да си поеме дъх на платото неочаквано се отвори тясна назъбена пукнатина, която го раздели от ужасените му противници. Последва друг оглушителен експлозивен рев на земна гръмотевица и Земята се разтърси и захвърли Стив по гръб. Той се обърна по корем и видя как краят на скалата се отделя от платото. Цялата земна ивица, на която стояха Мотор-Хед и неговите племенни братя, се откърти и се плъзна по стръмния склон, като понесе със себе си тримата мюти сред поток от прах, скали, камъчета и пръст.

Разтреперан, Стив предпазливо стана, стиснал пушката. „За мъничко!“ — помисли си той. Ако земетръсът беше само няколко метра по-навътре, той и планерът щяха да тръгнат по същия път. Той бързо огледа „Блу-Бърд“. Дървените магарета под крилата и под безполезния вече мотор бяха паднали, но самият планер не беше повреден. Стив постави трите магарета на мястото им и бързо освободи последните два болта, които държаха мотора. Ръцете му трепереха. Трябваше да спре и да се овладее. Стив оправи ремъците и се успокои, че е готов да полети. Сега беше много по-лесно. Големи ленти от лилаво, тъмночервено, оранжево и жълто лежаха на източния хоризонт. Откъм селището се чуваха объркани викове.

Секунди след пристигането си Мистър Сноу и Кадилак бяха заобиколени от паникьосана, притихнала тълпа мюти, които търсеха утешение. Мистър Сноу ги успокои — каза им, че това не било краят на света — както някои от тях очевидно мислеха, — той щял да бъде предварително оповестен. И че трябва да спрат да тичат наоколо като пуйки без глави и да се заемат с нормалната си работа за деня. После отхвърли всички въпроси и си проправи път през тълпата, като отпращаше онези, които се опитваха да го последват.

Клиъруотър седеше на рогозката за приказване. Лицето й бе мъртвешки бледо, зениците й бяха разширени. Тя продължаваше да хапе устните си, за да спре треперенето им.

Мистър Сноу разгледа останките от колибата си, разпилените вещи и дълбоката пукнатина, която водеше към скалата.

— Твое дело ли беше това?

Клиъруотър кимна мълчаливо, после събра сили и промълви:

— Не го исках. Талисмана беше този, който извика. — Тя протегна ръце към Кадилак. Той я прихвана и й помогна да стане. Тя се олюля, после се овладя и се задържа права без негова помощ.

Лицето на Мистър Сноу омекна. Той сложи ръце върху раменете й.

— Ти имаш истинска сила. Ще бъдеш ценен противник на подземните хора. — Той хвана лакътя й и посочи към скалата. — Хайде… ела с нас.

Хванал пушката си за стрелба, Стив пристъпи към новия ръб на скалата. Искаше да се увери, че когато направи скока си към свободата, в последната минута няма да има изненади. С облекчение откри, че сега има добър постоянен вятър — духаше откъм равнината. Избърса праха от устата си и видя две тела да лежат на двадесет-тридесет метра надолу по склона, полузарити от камъни и пръст. Потърси третото, но не можа да го открие. Следващата му постъпка беше напълно в разрез със здравия разум, но някакъв капризен подтик го накара да слезе към труповете с надежда да види дали единият не е на Мотор-Хед.