Облачен воин

При командата „КАЧВАЙ СЕ“ екипажът бързо се качи и зае местата си. Херметичните люкове се затвориха; на видеокомуникационната система на ешелона махащата с ръце тълпа се превърна в електронен образ. Горе на капрата — контролния център на челния команден фургон, — седнал на командирския стол, Хартман извика четящата система и произнесе пред микрофона очакваните с нетърпение думи: „Фургони СТАРТ!“ Турбините с размери на слонове завиха пронизително на максимални обороти. Към двигателните мотори потече енергия. Покритите със стомана гигантски колела се завъртяха и изкараха огромната змия от перона и покрай вълнуващата се тълпа наблюдатели.

На екрана над себе си Стив видя тълпата да тича покрай ешелона; чу хората да крещят ободрително; развълнува се, когато музиката заля перона и ешелона; запя заедно с другите, когато „Луизианската дама“ започна дългото пътуване нагоре по наклона към повърхността на земята, пригласяйки на ехото на химна на пионерите „Жълтата роза на Тексас“.

Глава 8

След няколкото дни, предсказани от Мистър Сноу, една хайка от мечки се върна в селището и съобщи задъхана, че били видели на небето стрелолисти. И посочиха на юг; в небето там, отвъд края на света, имаше тъмни дъждовни облаци и се чуваше бумтеж.

— Колко далече бяха, когато ги видяхте? — попита Мистър Сноу мечките, когато те се изправиха пред набързо събралите се старейшини.

— На два дни тичане — отговори Мак-Трак, водачът на ловната хайка.

— Значи ли това, че желязната змия идва? — попита Кадилак. Той седеше на определеното му място до среброкосия летописец. С изключение на онези мечки, които бяха на предните защитни постове на селището, се бе събрало цялото племе.

Мистър Сноу кимна.

— Да, това е предсказано от Небесните гласове. Облачните воини търсят най-добрия път, по който да мине змията. — Той замълча, после добави навъсено. — И нас.

Наклякалите мюти зашептяха благоговейно.

— Не трябва ли да избягаме? — попита Лонг-Туут15, старейшина на племето.

Мистър Сноу поклати глава.

— Не можем да изпреварим облачните воини. Те могат да се издигат над планините като орли и да виждат надалеч като тях. Но можем да скрием колибите си. Трябва да преместим селището в гората, която е на четири стрели от мястото, където се намираме.

Мютите не обичаха горите — предпочитаха да спят под открито небе.

— Там е тъмно — каза един воин, Хърши-Бар. — Бил съм на това място. Дърветата са толкова нагъсто, че клоните ти натискат главата. Няма да можем да дишаме.

— Тъмнината ще ни скрие — каза Мистър Сноу. — И е добре, че дърветата са нагъсто. Желязната змия няма да може да влезе. Страхът от гласовете на гората стяга гърдите ти. Трябва да преодолееш този страх. Направи зелените духове свои приятели и гората ще те подслони и защити. И скоро ще видиш, че можеш да дишаш леко, като на ясен планински връх.

Старейшините приеха съвета на Мистър Сноу, извикаха воините М’Кол от постовете на върха на хълма, племето бързо събра колибите си от кожа и пръти, уви гърнетата и другата покъщнина в рогозки, изплетени от трева, и натовари всичко на колове за носене — носеха ги на рамене по четирима души, като закрита носилка. За два часа двехилядното племе М’Кол беше подредено в две дълги редици с мечки в началото, средата и края на колоната. Ролинг-Стоун, някога велик воин, вече застаряващ, но все още чевръст, даде команда за тръгване; племето тръгна в тръс, после разшири крачка и премина на ход с големи скокове, с каквито се движеха мютите при поход. На края на колоната мечки влачеха клони, за да прикрият следите, оставени от двете редици бегълци.

Когато селището беше изградено отново на една малка просека на неколкостотин метра навътре от южния край на гората, племето се събра и накляка около старейшините, скупчено в различни групи; воините мечки — мъжете над четиринадесет години; жените вълчици — жени воини от същата възрастова група, които при опасност можеха да се бият заедно с мечките, но главната им задача беше отбрана на селището; малките деца от двата пола между шест и четиринадесет години с техните водачи на групи; кърмачките, с деца до пет години; и старейшините на племето — всички над петдесет години. Всички — с изключение на най-малките, които носеха на ръце — бяха вървели сами. Всички над петдесет, които не можеха да вървят, се оставяха да умрат. На езика на мютите, когато се кажеше за някого „без крака“, означаваше, че той е мъртъв или почти мъртъв.

Мистър Сноу седеше от едната страна на старейшините на племето, в случай че трябва да им даде съвет. Кадилак, който седеше зад него, потърси с очи Клиъруотър. Тя беше с племенните си сестри сред вълчиците.

Обсъждаше се как трябва да реагира племето на неминуемото пристигане на желязната змия на тяхна територия. Говореше Айрън-Мейдън, старейшина — защитаваше бързо оттегляне.

— Племената от юг казват, че дъхът на змията превръща хората в кости. Че остро желязо не може да пробие кожата й. Че има очи на главата и опашката, които могат да виждат в тъмното, и че…

Мотор-Хед изсумтя и скочи.