Облачен воин

— М’Кол са племе, което е покровителствано от Небесните гласове — каза Мистър Сноу. — Помисли за това. Д’Вайн нямат никакви летописци, докато ние имаме двама! Но моят поток скоро ще пресъхне. Затова никога не трябва да влизаш в бой с подземни хора или да предизвикваш воини на други племена, защото не трябва никога да излагаш на риск дарбата на думите. Ти съхраняваш миналото на племето и светлината на неговото бъдеще. Твоят мозък трябва да обслужва онези, които нямат нищо между ушите си. Когато Бъфало-Хед забрави как са изглеждали хлебните растения и кога трябва да бъдат засети нови, ти трябва да й припомниш. С помощта на Небесните гласове ти си нейният водещ дух. Откакто Блек-Уинг17 те доведе до моята колиба, аз изливам моя ум в твоя. — Той потупа Кадилак по главата. — Деветстотин години от историята на Плейнфолк е съхранена в тази малка кутия от кост. Ти знаеш всичко, което зная аз.

— Не всичко — бързо каза Кадилак.

Мистър Сноу махна с ръка.

— Онова, което не съм ти казал, ще ти го кажат Небесните гласове. Големите тайни на земята не могат да почиват в необуздани кипящи умове на млади мъже. Те ще влязат в тях само когато годините донесат спокойствие на мислите ти. Когато умът ти се отвори към небето като тъмната огледална повърхност на дълбоко планинско езеро, спокойно и ненабраздено от ветровете на желанието. Само тогава ще влязат големите тайни, ще кацнат като бели водни птици в прохладата на вечерта.

Очите му се взряха в Кадилак с неочаквана сила.

— Това са птиците на мъдростта. Техните крила имат силата да движат небето и земята. Бъди готов да ги приемеш, когато дойдат.

— Ще бъда.

— И бъди търпелив — добави Мистър Сноу. — Тези неща не се дават на всички мъже… дори на такива с дарби като твоите.

— А на Клиъруотър?

— Ах, да… — промърмори Мистър Сноу. — Тя също има ценна дарба, която Мо-Таун, великата майка на Плейнфолк, е дала в ръцете на М’Кол. Както ти никога не можеш да станеш истинска мечка, така и тя никога няма да може да стане истинска вълчица.

Кадилак се намръщи.

— Но тя има голяма сила. Повелителите нямат ли задачата да помагат на племето в битки?

— Да — каза Мистър Сноу. — Но подобно на теб, и тя е родена под сянката на Талисмана. Небесните гласове, които говориха при нейното раждане, ми казаха, че тя е свързана с Тройнонадарения. Потокът на твоя живот тече успоредно на нейния и двата се сливат в една голяма река, от която Талисмана черпи своята сила. Старейшините и твоите племенни братя и сестри знаят това. Затова не е необходимо да печелиш слава. Дори Мотор-Хед да се присмива на мъжеството ти, и той, и другите воини са готови да дадат живота си за теб. Всеки мъж, жена и дете в това племе са готви да умрат, за да те защитят.

Кадилак бе вцепенен от това откровение.

— Не знаех. Това истина ли е?

— Никога не казвам неистини — отвърна Мистър Сноу.

— Тези думи са тежки — промърмори Кадилак.

Мистър Сноу се усмихна.

— Имаш широки рамене. Ще се научиш да ги носиш.

— Но… — Кадилак се бореше с този нов товар. — Какво трябва да правя?

Мистър Сноу вдигна ръка и заотмята на пръсти.

— Слушай небето. Търси мъдростта, не славата. Действай благоразумно. Обичай братята си. Бъди достоен за тяхната жертва.

Гледаха се мълчаливо един момент, после Кадилак кимна към последния пръст на Мистър Сноу.

— А шестото нещо?

— Действай бавно, внимателно и благородно — каза Мистър Сноу.

Когато падна нощта, лунната светлина не проникна под покрова на гората и през върховете на дърветата можеха да се видят само малко звезди. Тази задушаваща мрачина беше нещо, от което мютите се страхуваха. Може би това беше расова памет от едно далечно време, когато много от техните прародители бяха погребани след войната на Хилядата слънца. Каквато и да бе причината, повечето мюти излязоха от колибите, които бяха издигнали сред огромните дървета, и отидоха дебнешком до края на гората, където можеха да виждат небето. И спаха там, увити в кожи, децата до майките си, всички спокойни от съзнанието, че Мо-Таун, небесната майка на Ши-Карго, бди над тях и с обсипаното си със звезди покривало ги защитава от опасности.

Кадилак беше един от малкото, който, също като Мистър Сноу, не отиде в края на гората. Той не се страхуваше от шепнещия, шумолящ език на дърветата, нито от внезапните пронизителни крясъци на нощните птици. Лежеше под кожата и наблюдаваше трепкащите шарки на светлина и тъмнина, хвърляни върху покрива на колибата от светилника. Мистър Сноу му беше казал, че в Старото време хората живеели в колиби, направени от камък, които били много тежки, за да се местят, и нямали врати. Те седели в тези къщи ден и нощ и гледали картини на света отвън, които са държали в кутия. Магическа кутия, направена от замръзнала вода, която светела с цветове и била пълна с музика.