Читаем Облачен воин полностью

Обхванати от вълнение, Стив Брикман и Гас Уайт връхлетяха от планините и се спуснаха над нивите. Гас пусна един димен бидон да провери силата и посоката на вятъра; Стив разучи плана на нивите — опитваше се да определи най-доброто място, където да пусне напалма, за да нанесе максимални щети. Посрещна ги издигаща се преграда от летящи към тях оръжия. Повечето от хвърлените с ръка не ги стигнаха; други, хвърлени с прашки, се блъскаха шумно в кабините или думкаха по опънатата тъкан на крилата, без да причинят повреда. Един камък удари болезнено Гас Уайт по врата и той изграчи:

— Копелета!

При първото си прелитане ниско над нивите Стив видя, че враговете са всъщност невъоръжени хлапета, които въпреки предизвикателния си вид не представляваха заплаха. От друга страна, ако не се преместеха от сегашното си положение сред оранжевите ниви, имаше голяма възможност да бъдат опечени, когато той и Гас хвърлеха напалмовите бомби.

Стив предаде наблюдението си на Гас по радиото и предложи първо да се опитат да изплашат децата и да ги изгонят от нивите.

Гас отговори раздразнено и язвително:

— Това не са деца, приятел. Това са мънички врагове, които ще пораснат и ще станат големи гадни врагове. Длъжни сме да ги спрем сега, докато имаме възможност. Както казваше моят стар настойник: „Нищо не мирише по-хубаво от изпечен южен мют“. — Гас нададе боен вик, обърна се бързо през крило и пусна запалителни бомби по посока на вятъра в ъгъла на мютските ниви.

Стив закръжи поразен от неочаквано обзелото го нежелание да убива. Обхванаха го необясними, противоречиви емоции, докато наблюдаваше малките деца да бягат от разпространяващите се пламъци. Други падаха безразборно, когато Гас започна да ги избива със залпове от въздушната си пушка.

Стив преглътна тежко, възстанови обичайния си железен самоконтрол, насочи се обратно към целевата площ и пусна собствения си товар напалм в дъга пред бягащите деца да им отреже пътя за спасение.

— Пази се! — извика Гас по радиото. — Един от тия долу има арбалет! За малко да ме улучи, кучият му син!

Стив отвори широко дросела, полетя рязко нагоре и се заоглежда за стрелеца.

Кадилак се наруга, задето беше изпуснал облачния воин, хвърли арбалета и затича към горящата нива да спаси група обхванати от паника деца. Заслепени от въртящите се облаци пушек и обгорени от ужасната топлина, те вече не бяха наперени, а парализирани от страх. Кадилак успя да потуши лепкавия огън по телата им и ги подкара през високата до кръста царевица. Въпреки усилията му няколко деца бяха застреляни от кръжащите облачни воини, преди да им намери укритие. Обхванат от ужасна ярост и забравил за куршумите, които жужаха край него като разлютени комари, Кадилак изтича при хвърления си арбалет, вдигна го и със сила, родена от яростта и отчаянието му, с едно бързо, силно движение натегна тетивата. После с треперещи пръсти бръкна в колчана на колана си и извади последната останала стрела.

По средата на един остър завой Гас Уайт видя под дясното си крило Кадилак да зарежда арбалета. Вдигна пушката до рамото си, насочи червената точка на оптическия мерник в гърдите на Кадилак и натисна спусъка. Нищо. Пушката му засече. Гас избълва няколко ругатни и започна да прави бързи маневри като покойната Джоди Казан.

Стив чу проклятията на Гас; последва съобщение за засяклата му пушка и местоположението на мютския стрелец. Жизненоважните подробности влязоха в ушите му, докато летеше точно в обратна посока. Обърна се в седалката, видя Кадилак и вкара планера в остър завой надясно. Последните цели, по които беше стрелял, изискваха да завърти пушката, която висеше над главата му в лявата страна на кабината, наляво. Той се пресегна и хвана приклада да наведе станока и да опре приклада на рамото си, като в същото време направи вираж и се насочи към целта.

Кадилак стреля. Стрелата излетя с ужасяваща скорост, прониза горната част на вдигнатата дясна ръка на Стив, заби се в шлема му под ъгъл над ухото, удари черепа и спря. Върхът се подаваше от темето. Зашеметен от силата на удара, Стив загуби контрол върху планера…

В участък 18, галерия 3 на ниво 1 на вътрешния щат У на Гранд Сентрал Роз Брикман, която през целия ден беше изпълнена с лошо предчувствие се опита да заличи още един смущаващ образ на кръв, разкъсани тела и пламъци, заплашващ да я погълне. Тази битка беше обречена. Тя почувства силен удар по главата и в същия момент изпепеляваща болка в горната част на дясната й ръка изтръгна от устата й неволен писък. Стреснатите й колеги я загледаха как скача от мястото си пред един електронен микроскоп със свита дясна ръка и посяга към главата си. Роз се олюля, очите й се подбелиха, после изгуби съзнание и се стовари на пода преди някой да може да я хване.

Извиканият от съседния кабинет дежурен медицински инструктор на класа установи, че Роз има плитка рана на черепа, и предположи, че я е получила при падането на пода. Не можеше обаче да даде обяснение за загубата на кръв — когато свалиха лабораторната й манта, видяха дълбока рана в горната част на ръката.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Классическая проза / Проза