Облачен воин

Стив прекара много щастливи часове, обмисляйки в детайли сложни сценарии за бягство, и всички завършваха с триумфално шумно посрещане в Гранд Сентрал. Но това беше просто фантазия. Никой трекер, попаднал в ръцете на мютите, не беше останал жив да разкаже преживяванията си. С постепенното възвръщане на силите му увереността на Стив, че ще трябва да избяга, се затвърди. Той щеше да е първият. Уменията и смелостта му щяха да компенсират провала му да бъде първенец и да получи „Минитмен“. Неговият майсторски съставен план щеше да даде резултат.

Седнал пред колибата на Кадилак — за първи път на дневна светлина — Стив откри източника на една от миризмите, които го бяха измъчвали — разлагащите се глави на двама мюти, побити на колове от двете страни на вратата. Той ги разгледа с болезнен интерес, особено широките яки вратове и долните челюсти, примитивните шлемове с шарки от набодени камъни и начина, по който върхът на всеки кол, обгорен на огън и твърд като желязо, беше промушен през горната част на черепите. Погледна към другите колиби между съседните дървета и видя, че пред вратите на няколко също има колове с подобни зловещи трофеи.

Към пладне дойде Кадилак с две току-що уловени пъстърви. Накладе огън, изкорми рибата, надяна я на ножа-тояга и започна да я пече.

Обонянието на Стив вече се беше оправило и той усети апетитния аромат и му потече слюнка. Видя, че Кадилак носи електронния му часовник — с календар и будилник — сложен обратно на лявата му китка. Наведе се да види датата, не успя, помисли да си поиска часовника, после реши да изчака по-подходящ момент и насочи вниманието на Кадилак към главата, набучена на кола отдясно. Шакатак.

— Твой приятел?

Кадилак погледна печащата се риба, завъртя ножа-тояга така, че да се пече равномерно, и каза:

— Той се опита да влезе в наша територия.

— И ти го уби?

— И двамата — каза Кадилак. Не беше съвсем вярно, но да разкаже цялата история щеше да означава да обясни приноса на Клиъруотър за победата. Мистър Сноу му беше казал, че небесният воин не бива да научи нито за нейните сили, нито за нейното присъствие в селището.

— И ако убиеш някой друг, и неговата глава ли ще набучиш на кол?

— Да, тя ще се присъедини към тези — отговори Кадилак и сложи в огъня още съчки. — На всеки кол се слагат до десет глави. Един пълен с глави кол е знак за силен воин.

— Разбирам… — Стив погледна невиждащата глава на Шакатак. — Значи те чака доста работа.

— Забранено ми е да ходя с мечките — отговори Кадилак. — Но в техните очи имам чест. Защото дъвках кост.

— Дъвкал си кост?

— Убиваш в двубой. Вземаш главата на убития и ядеш ръката, която държи нож.

Стив усети, че му се повдига.

— Боже, искаш да кажеш, че си ял ръката на този кучи син?

— Не — каза Кадилак. — Нашите прадеди са го правили преди много години. Ръката и крака. Сега обичаят на Плейнфолк изисква воинът само да прехапе до костта китката на ръката, която си служи с оръжието.

— Кълъбмъс… — Стив потрепери.

Рибите се опекоха и Кадилак ги свали от ножа, сложи ги на един плосък камък, отряза им главите, уви ги в големи червени листа и подаде едната на Стив.

— Благодаря… — Стив я взе с лявата си ръка и намести дясната така, че да може да я държи. Остра болка го прониза чак до рамото. Той изохка, после вдъхна аромата на печената пъстърва и забрави за болката и за невинното варварство на своя другар, и внимателно вдигна рибата до устата си. Все още беше прекалено гореща. — Ти ли ги хвана?

— Да. — Отново не беше съвсем вярно. Кадилак беше отишъл на риболов с Клиъруотър и тя ги беше ударила и обездвижила, а после ги бе извадила тържествено за хрилете от планинския поток.

— Невероятно. — Стив се засмя. — Видях риба като тази във Федерацията. В басейн. Но тя е само за украса. Никой не би помислил да я яде, както… както не би помислил да яде нечия ръка.

— Воинът, който дъвче кост, получава силата на своя враг. — Кадилак издуха овъглените люспи на рибата и отхапа от чистото, изпускащо пара месо.

— Не го вярваш, нали? — Стив поклати глава. — Наистина не мога да ви разбера. Вие поехте риска да ме измъкнете от горящата нива и ме излекувахте и в същото време… — той посочи набучената на кол глава на Шакатак — правите такива неща и…

Кадилак го прекъсна.

— Подземните хора са взели много глави на нашите южни братя.

— Да, вярно е — призна Стив. — Но това не е вършено през цялото време. Това е един вид ритуално въвеждане на новобранци при тяхното бойно кръщение… воини, които не са дъвкали кост… и единствената причина, поради която се прави, е, понеже вие го започнахте.

Кадилак пак отхапа от пъстървата.

— Вие не убивате, така ли?

— Убиваме, разбира се — отговори Стив. — Трябва да убиваме. Опитваме се да си отвоюваме онова, което ни е принадлежало. Света със синьото небе. Но вие се избивате един друг. — Той посочи главите на Шакатак и Торпедо. — Тези същества са мюти като теб!

Кадилак се замисли над думите му, после каза: