Облачен воин

— И все пак въпреки тези чудеса ти си тук. — Това беше забележка, която би направил Мистър Сноу, и Кадилак беше безкрайно доволен.

— Просто късмет — каза Стив.

— А другите облачни воини, които паднаха?

— Лошо време плюс лош шанс. Нищо от това не е нещо изключително. Време е да погледнете истината в лицето. Никой не може да устои на силата на Федерацията. Вие видяхте какво може да направи „Дамата“. Ние имаме двадесет такива ешелона и строим още. След десет години ще имаме сто. След двадесет нашите попътни станции ще се простират от бряг до бряг. Нищо няма да може да ни спре. Ние сме бъдещето. Вие сте миналото, което ще бъде заличено. Вие живеете в един измислен свят… Небесни гласове, Мо-Таун, имена на сили… все едно непрекъснато пиете дрийм кап. Не зная откъде Мистър Сноу е взел тази версия на историята, но, повярвай ми, не е станало така.

— Вие не живеете ли в дупки под пясъка? — контрира Кадилак. — Не живеете ли в тъмни градове под голямата пустиня на юг?

— Те не са тъмни — отговори Стив. — Колко пъти трябва да ти казвам?! Ние имаме електричество. Неонови лампи. Дълги пръчки, които излъчват светлина като слънце.

— Те не могат да премахнат тъмнината в ума — каза Кадилак. — Това имаме предвид, когато говорим за тъмни градове. Истината е в световете на Плейнфолк. След войната на Хилядата слънца Пент-Агон и неговите слуги… вие, те… сте били заровени под земята като наказание за вашите престъпления срещу света.

— Напротив, ние сме били пощадени за добро поведение — каза Стив весело. — Вие може да не сте забелязали, но Федерацията има попътни станции на земята от почти двеста години. И както вървят нещата, след още сто години цяла Америка отново ще е наша.

Кадилак поклати глава.

— Това няма да стане. Небесните гласове са говорили на Мистър Сноу. Железните змии ще бъдат победени. Вие ще бъдете прогонени в дупките си и вашите тъмни градове под пустинята ще бъдат унищожени.

— Наистина ли? — каза Стив. — И кога се очаква да стане това?

— Когато Земята даде знак — отговори Кадилак. — Плейнфолк ще бъдат като блестяща сабя в ръката на Талисмана, своя Спасител.

Стив се намръщи. Това име се споменаваше в разговора им за втори път.

— Талисмана? Кой е той?

— Тройнонадарения — каза Кадилак.

Любопитството на Стив беше възбудено, но младият мют остави въпроса му без внимание и си отиде без никакви обяснения.

През следващите дни Стив пак говори с Кадилак и Мистър Сноу. Те му задаваха безброй въпроси за Федерацията, за нейната организация, за живота в един подземен град, за това, което вършат хората, какво обличат, какво ядат. Стив на свой ред ги питаше за историята на Плейнфолк и как е станало така М’Кол да бъде считано за едно от великите бойни племена и дори най-великото на Ши-Карго, заедно с по-практически въпроси като хранителни запаси и оцеляване през дългите зимни месеци — периода, който мютите наричаха Бялата смърт.

Понякога трима-четирима, че и повече мюти, старейшини на племето или мечки и вълчици, се събираха около тях и изведнъж някой си отиваше по средата на изречението, за да бъде заместен от нов слушател. Стив остана с впечатление, че не разбират напълно онова, което се казва; те просто слушаха звука на неговия глас и гласовете на двамата летописци; оставяха потока на разговора да се носи над тях както ромона на планински поток.

Мистър Сноу беше особено заинтересован от така наречената „умиротворителна програма“ на Федерацията за Новите територии. Стив описа подробно как първите пионери си бяха възвърнали територията над вътрешните и външните щати. Съпротивата на южните мюти беше спорадична. Племената, които се бяха сражавали, бяха унищожени или превърнати в крепостни. Повечето оцелели племена бяха преместени в трудови лагери, построени около полуподземни попътни станции; където това не беше възможно, те бяха приели да плащат годишен данък под формата на работни групи или определени квоти от различни руди, дървен материал или други суровини. Те се извозваха с ешелони до надземни дъскорезници, леярни или обработващи заводи с работници мюти и трекери от попътните станции за надзиратели, а след това ги откарваха в подземните промишлени предприятия. Достъпът до миннодобивните операции, извършвани близко до базите на трекерите, се наблюдаваше от подземните нива от групи млади пионери, както се бе правило преди Първото въстание — историческия момент през 2464, когато трекерите бяха установили първата си постоянна връзка със света на синьото небе.

Стив разказа на Мистър Сноу и за „едногодишните“. След излизането на повърхността било открито, че от време на време женските мюти раждат някой „нормален“ — дете мют, което няма генетична малформация и е с еднакъв цвят на кожата по цялото тяло. По някаква необяснима причина нормалните мюти били, без изключение, момчета. Тъй като всяко племе, в което бивало открито отглеждането на необявено нормално дете, било заплашено с незабавно унищожение, всички такива деца още с раждането били предавани на трекерите.