Облачен воин

Когато стигна до твърдо решение, му стана по-леко. Дори ако никога не напуснеше района, построяването на делтаплан щеше да ангажира мислите и енергията му. То щеше да даде също и на Кадилак нещо по-важно, над което да мисли, отколкото разходката на Стив в гората. Ако той и Мистър Сноу застанеха зад неговия проект, докато делтапланът бъдеше завършен, собственото му по-нататъшно съществуване щеше да е гарантирано. Кадилак не беше реагирал по никакъв положителен начин при първото излагане на проекта от Стив, но той беше сигурен, че младият летописец няма да отхвърли шанса да се научи да лети. Дълбоко в ума на Стив се обади мисълта, че Кадилак може би — само може би — ще си счупи врата. Стив отхвърли решително тези мисли. Загубата на Кадилак щеше да е двойна трагедия — ако безмоторният планер се разбиеше, това щеше да тури край на всичките му надежди за бягство, но… от друга страна…

„Не. Забрави за това, Брикман. Не можеш да допуснеш това да се случи. Племето няма да ти го прости.“

Минаха още три дни. Кадилак не се показа.

„Ясно — мислеше Стив. — Рисуването на онези шарки очевидно изисква време. Тя трябва да го изрисува целия… след това той нея. И така нататък…“

Стив откри, че не му се мисли за това. Ревността беше друга дума, която липсваше в речника на трекера. Но Стив отново не знаеше за това. Знаеше само, че не му харесва да се чувства така. У дома, ако почувстваш, че искаш да правиш любов с някого, просто му предлагаш. Той казва или „да“, или „не“ в зависимост от това какво изпитва и дали е зает. И в двата случая не е голяма работа. Нито имаше значение с кого си бил или с кого смяташ да бъдеш след това. Там нямаше ограничения в това отношение дори ако решиш да се ожениш с някого и подадеш документи за брак. Това беше главно административно изискване, отнасящо се до настойничеството. Ако партньорите изпълняваха тази роля достатъчно добре, можеха да спят, с когото си пожелаят. Затова Стив се измъчваше и беше объркан от чувствата си към Кадилак и Клиъруотър. Не искаше да мисли за тях; не му харесваше мисълта, че Клиъруотър принадлежи на друг. На човек, който му беше спасил живота и от когото зависеше бъдещето му.

Вълнението на Стив се усложняваше от факта, че беше започнал да харесва двамата летописци; беше изпитал много истинско, макар и объркано чувство на дружба. Това беше лошо. Такива чувства разяждаха бронята, която беше изградил около психиката си. Караха го да се чувства уязвим, а това не му се нравеше.

Стив се нуждаеше от нещо, от което никога не беше изпитвал нужда: от човек, на когото да се довери. Никога не се беше доверявал на сестра си и макар че бяха близки, винаги беше устоявал на изкушението да й разкрие тайните си мисли и желания.

С върховно усилие на волята Стив издири Мистър Сноу. Намери го седнал с кръстосани крака на една тераса над селището.

— Имам нужда да поговорим.

Мистър Сноу го погледна и каза:

— Добре, давай. Говори.

Стив клекна до него и направи пред стария летописец един колеблив и силно редактиран отчет как се бе натъкнал на къпещата се двойка и беше открил, че Клиъруотър и Кадилак са нормални.

— Това е учудващо — заключи той. — Те бяха там, точно пред мен… как не го бях забелязал! И изведнъж разбрах, че гледам на тях като на, хм… като на хора.

Мистър Сноу отговори на признанието на Стив със снизходителна усмивка.

— Случва се.

— Коя е тя? — попита Стив с — поне така се надяваше — безразличие.

— Казва се Клиъруотър, първата от трите дъщери, родени от Сън-Данс. Тъндър-Бърд, нейният баща, беше велик воин. Падна в битката за Блак Хилс.

— Каква е връзката й с Кадилак?

Мистър Сноу потупа Стив по коляното.

— Нека ти дам един добър съвет. Такъв род въпроси могат да се отразят неблагоприятно на здравето ти.

Стив се направи, че не е разбрал.

— Защо? Ти си ми разказвал различни неща за Плейнфолк. Просто ми е интересно да разбера защо тя е отделена от останалата част от племето. Каква е причината за това? Разменили ли са кървава целувка?

— Още не. Но е извършена женитба.

— Какво означава това?

Старият летописец въздъхна.

— Бяха извикани пред съвета на старейшините. Племето желае… с благословията на Мо-Таун… те да родят деца като тях.

— Племето желае? — Стив видя една възможна вратичка. — Означава ли това, че двамата нямат никакъв избор?

— Никой от нас няма избор какво да направи или да не направи — отговори тихо Мистър Сноу. — Упражняването на наричаната от някои „свободна воля“ е жестока илюзия. От признаването на този факт произтичат щастие и задоволство.

Беше ред на Стив да се усмихне снизходително.

— Ах, да, разбирам. Всички играем по свирката на Мо-Таун.

— Продължавай, присмивай се — каза Мистър Сноу. — Не си длъжен да вярваш. Но може би си обречен да преживееш доста трудности през това пътуване.

Стив замени усмивката си със сериозно изражение, този път истинско.

— Какво се опитваш да ми кажеш?

Мистър Сноу поклати презрително глава.

— Какво мога да кажа на човек, който не иска да слуша?