Облачен воин

Сигурна, че никоя няма да се събуди, Клиъруотър отиде при планинския вир, където нейните племенни сестри бяха осигурили на Дет-Уиш весела комбинация от секс и хигиена, и старателно изми новоизрисуваното си тяло. После се върна при колибата, коленичи пред нея на рогозките и запя, докато заплиташе свежи цветя в косата си и втриваше ароматно масло в ръцете, гърдите, корема и бедрата. В песента се разказваше за вълчица, която лежи с млад любим воин по време на Новата земя, та да му дари свобода в Лятната зора, за да падне под ножовете на вражеско племе. Тъжно, изпълнено с желание оплакване, от което очите й се напълниха със сълзи.

През нощта преди Кадилак и Мистър Сноу да се върнат Стив се размърда сънено и откри Клиъруотър притисната до него под вълчите кожи. Когато отвори широко очи, тя сложи предупредително пръст върху устните му и го прегърна. Допирът на устните й до неговите, електрическият ток, който премина през него, когато гъвкавото й тяло се притисна до неговото, замъглиха разума му. Беше невероятно. Извънземно. Слагането на бомбата в цевта с Лундквист не можеше да се сравнява с това. Стив можеше да не знае какво означава думата любов, но знаеше как се чувства. Тя направи сърцето му да трепти; направи го да чувства, че се задушава от истинска радост. Всичко беше истинско; това ставаше; тя беше тук; гъвкава, пламенна, трептяща, чувствена, искаща още и в същото време изглеждаше напълно нереална.

Докато лежаха заедно в тъмнината, нежно прегърнати, правенето на любов приличаше на сън, далеч от потното блъскане на потъмнели мускулести крайници, от механичното мушкане и вадене, от чувството на отделяне, което съпровождаше предишните му сексуални срещи. Те се носеха високо на вълната на емоцията, пренесени на друга планета, в друго измерение без време, отвъд границите на физическата реалност.

„Това не е реалност — мислеше Стив. — Това е плод на въображението ми.“ Но не. Когато при първата сива светлина на зората се събуди, той намери Клиъруотър свита сънено до него, краката й бяха преплетени с неговите. Трябваха му няколко секунди да събере мислите си, после реалността на ситуацията го удари между очите като ковашки чук.

Кристофър Кълъмбъс!… Извършеното от тях беше върхът на глупостта: ако бъдеше открито, то щеше да разруши грижливо изградените отношения, да демонстрира пълното му незачитане на социалните ценности на племето… и да донесе смърт и на двамата.

Клиъруотър също беше изпълнена със съжаление. Не за онова, което бяха направили, а защото нейното желание за Стив беше застрашило живота му. Тя взе лицето му в ръцете си и му каза, че има само един изход от кашата, която бяха забъркали. Че той трябва да избяга с построения от него стрелолист.

Стив я прегърна.

— Няма да тръгна, ако не дойдеш с мен.

Клиъруотър сложи ръцете си на гърдите му.

— Това е лудост. На стрелолиста няма място за мен!

Стив знаеше, че е права. Нямаше начин „Блу-Бърд“ да носи и двамата. Площта на крилото, ограничена поради малкото спасен плат, просто нямаше достатъчно подемна сила. Единствената алтернатива беше самоубийствена, но той отхвърли всички мисли за неуспех и я стисна здраво в ръцете си.

— Тогава… ще тръгнем пеша.

Клиъруотър тъжно поклати глава, очите й се напълниха със сълзи.

— О, златен мой… мисли с главата си, не със сърцето. Ти искаш невъзможното! Къде можем да избягаме? Погледни ме! Аз съм мют!

Стив прекара ръце по ръцете й.

— Не си! Ти не си като другите!

— Да, зная, кожата ми е като твоята, но твоите хора никога няма да ме приемат. И дори да ме приемат, аз не бих могла да живея в твоя тъмен свят под пустинята.

— Той не е тъмен! Там няма нощ! Дори в най-дълбокото място светлината е така ярка, както когато слънцето е над главата ти в небето! Там няма дъжд. Хиляди от нас са прекарали целия си живот под земята. Щастливи — добави той, макар и не напълно уверен.

— Дори един ден не бих могла да живея във вашите ярки дупки — прошепна Клиъруотър. — Това ли искаш да ми направиш… да ме заведеш долу и там да умра?

— Не, не — промърмори Стив и затърси по-практичен изход от затруднението; по-убедителен аргумент.

Клиъруотър го погали по бузата.

— Дори ако се съглася да дойда с теб, и двамата сме обречени. Ти няма да можеш да избягаш от мечките. Те ще ни гонят неуморно ден и нощ дори докато спят.

Стив знаеше, че тя говори за способността на мютите да тичат, без да спират, по двадесет и четири часа и повече и да спят на крака, както птиците спят в полет. Неочаквано му дойде блестяща идея.

— А какво ще кажеш за твоята магия? Ти направи онзи камък да лети, нали? Можеш да я използваш да се защитим!

Клиъруотър поклати глава.

— Не. Това е много опасно. Аз не мога да се сравнявам с Мистър Сноу.

Стив я погледна изненадано и се намръщи.

Клиъруотър изглеждаше също толкова изненадана.

— Когато говори за пророчеството за Талисмана той не ти ли каза, че е повелител?

— Не — отговори Стив.

— Има девет големи кръга на сили — обясни Клиъруотър. — Аз съм достигнала едва до първите два. Мистър Сноу владее абсолютно първите седем.

— А другите два?