Облачен воин

Шакатак атакува, Кадилак отстъпи, изтича зад него до другия край на кръга, наведе се и загреба шепа пръст и камъчета. Шакатак се обърна; лицето му бе грейнало от самоуверена усмивка. Когато Кадилак тръгна предпазливо към него, Шакатак махна с ръка на тримата мюти, които държаха Клиъруотър, и щракна с пръсти. Държейки с една ръка борещата се Клиъруотър, Торпедо отвърза каменния боздуган, окачен на пояса му, вдигна ръка и замахна да го хвърли към протегнатата ръка на Шакатак. Клиъруотър отчаяно изрита вдигнатата ръка и боздуганът падна между Шакатак и Кадилак. Шакатак пристъпи напред, като прехвърли ножа в дясната си ръка, втренчил лъскавите си очи в Кадилак, и се наведе да вдигне боздугана.

Кадилак разбра, че това е единственият му шанс. Хвърли шепата пръст в очите на Шакатак, отскочи настрани над ръката с ножа на противника и със страхотен вик ритна с два крака Шакатак в главата. Петите му удариха със сила, родена от отчаяние. Ножът излетя от ръката на Шакатак, вратът му отскочи настрана. Кадилак почувства страхотна разтърсваща болка от удара в украсения с камъни шлем. За миг времето сякаш неочаквано спря… той се молеше да не си е счупил глезените… после Шакатак рухна на земята и той бе отгоре му.

Зарита разярено лицето на Шакатак, като изби шлема-маска, и в същото време прободе яростно дебелите, силни, мускулести крака, които ритаха около главата му. Шакатак изрева от болка като ранен бизон. Кадилак се изви и излази на колене, за да забие окървавения си нож в гърлото на Шакатак или между каменните и кожени плочи на гърдите, които защитаваха сърцето му.

Но Шакатак се претърколи до него, после хвана с лявата си ръка китката на Кадилак, спря ножа и без да обръща внимание на болката и кръвта, която течеше от дълбоките рани на мускулите на краката, удари с кожено-каменната гривна на другата си ръка Кадилак в гърлото и го събори по гръб полузашеметен и останал без въздух. Кадилак се опита да се изтърколи настрана, но Шакатак държеше китката му в желязна хватка. Той ритна с десния си крак и нанесе парализиращи удари по бедрата на Кадилак, а след това го притисна с тежестта на цялото си тяло. Кадилак започна да се гърчи бясно като прободена риба и да опитва да издере очите му, но в следващия миг Шакатак седна на гърдите му, коленете му приковаваха ръцете на Кадилак към земята, дясната му ръка стискаше ножа.

Шакатак хвана Кадилак за косата, изви главата му и натисна острието на ножа си под лявото му ухо.

— Биеш се добре, летописецо — изграчи задъхан той. — Достатъчно добре да заслужиш живота, който държа в ръцете си. Д’Вайн нямат езици, които могат да проникват в загадките на света. Миналото за тях е тъмнина. Огнените ни песни не се помнят. Ако ги съчиниш така, че светлата нишка на нашата храброст да се запази, ти и лисицата ще имате месо, подслон и обществено положение.

Кадилак, борещ се със смазващата тежест върху гърдите си, пое въздух със смачканото си гърло.

— По-скоро бих оставил орлите да откъснат езика ми, отколкото да замърсявам въздуха с твоето име — изръмжа той задавено.

— Така да бъде, койоте — каза Шакатак. — Аз нямам минало, ти нямаш бъдеще. — И вдигна ножа. Кадилак видя късното следобедно слънце да се отразява в острието, готово да се забие в гърлото му, и неочаквано страхът му изчезна; вместо него го изпълни само тъга, че напуска света; че се разделя с Клиъруотър. Но това нямаше да е завинаги. Той щеше да броди по Островите на залеза на небето, докато духът му не се влее в неговата земна майка и не влезе отново в света в друга кожа да изпълни съдбата си — да сподели триумфа на крайната победа на Талисмана.

Част от секундата преди ножът да удари, Клиъруотър освободи главата си от хватката на Канонбол и изпищя пронизително: смразяващ кръвта полуписък-полувик — ужасяващият вой, отличителният знак за повелител.

И в същия момент стана епицентър на миниторнадо, което откъсна тримата нападатели от нея и ги захвърли в потока от прах, камъни и изскубната трева. Тоягата за териториална претенция се измъкна от земята, завъртя се във въздуха и се заби в гърдите на Торпедо, когато той се опита да удари Клиъруотър с каменния си боздуган. Канонбол и Фриуей клекнаха в напразен опит да се защитят от камъните, които се изсипаха върху тях. Кадилак също беше ужасен. Силата на звука, излизащ от гърлото на Клиъруотър, нарасна, проникна чак в мозъка му…