Облачен воин

Айерс отдаде чест и побягна.

— Брикман…

Стив Брикман скочи, събра пети и викна:

— Слушам, сър!

— Шести полет.

Змийската яма.

Брикман тихо ахна от изненада.

Сивите очи на инспектора го стрелнаха.

— Нещо не е наред ли?

— Съвсем не, сър!

— Тръгвай тогава.

Брикман взе шлема си от чина и отдаде чест.

Вниманието на инспектора вече беше другаде.

Докато тичаше по коридора, който водеше към симулатора и съоръженията за свободен полет, Брикман прокле късмета си. Изпитът в края на курса се състоеше от осем части. Като всички други кандидати, той се надяваше да започне с някое от по-лесните съоръжения. А сега неговият първи тест трябваше да се проведе на най-трудното.

Съоръжението „Змийска яма“ — както беше кръстено от отдавна измряло поколение кадети-планеристи — беше описано официално в Наръчника за обучение на Академията като двоен свредел и включено в дневните процедури като Шести полет.

Състоеше се от две кръгли платформи около два масивни стълба, разположени един до друг в дълбока шахта. Приличаха на два гигантски тирбушона с обратни витки: лявата платформа се спускаше единадесет пълни обиколки по посока на часовниковата стрелка, дясната също толкова, но обратно на часовниковата стрелка. Със спускането си всяка платформа в шахтата създаваше тунел от въздушно пространство сто и тридесет фута широк и деветдесет фута висок. В центъра на тунела двете платформи се допираха и позволяваха на кадета-планерист на борда на един от делтапланерите „Скайхок“ на Академията да прелети от едната в другата, промушвайки се нагоре и надолу през тунела с почти непрекъснати променливи серии от възходящи и низходящи осмици и леви или десни завъртания плътно около двата стълба.

Пистите за излитане и кацане, разположени в летателните тунели на върха и на дъното на съоръжението, бяха свързани с бързи асансьори, които можеха да пренасят два скайхока със сгънати криле.

Общата височина на Змийската яма беше хиляда и двеста фута. Шахтата със спиралните платформи беше седемстотин на триста и петдесет фута. Всеки тунел за достъп до полет беше сто и петдесет фута широк, сто фута висок и четвърт миля дълъг.

Цялата колосална структура заедно с другите съоръжения и останалата част на Авиационната академия беше изкопана в скалите на неколкостотин фута под пустинните пясъци на Ню Мексико близко до руините на един град, който в предисторията на Федерацията беше известен като Аламогордо.

Брикман познаваше всяка извивка и завой на Змийската яма. Знаеше, че ще стигне до финала и ще изпревари по обща оценка останалите от старшия курс. Но за него това не беше достатъчно. Той искаше да постигне максималния възможен брой точки.

Оттам идваше проблемът. Това означаваше, че изпълнението му в Змийската яма трябва да е идеално. И не само в Змийската яма, но и на всички други съоръжения и летателни симулатори. Защото Брикман искаше не само да завърши като първенец на класа; той искаше да получи максималния възможен брой точки. Нещо, което никой планерист не бе постигнал в стогодишната история на Академията.

Съдбата бе отредила датата на завършване на класа на Брикман да съвпадне с неговия седемнадесети рожден ден и стотната годишнина на Академията. Традиционно, парадът, на който старши кадетите от трети курс бяха произвеждани в дипломирани планеристи, бе част от честването. Когато научи за това щастливо съвпадение, Брикман реши да подари на Академията и преподавателите си нещо специално.

Стивън Рузвелт Брикман. Най-добрият планерист на две столетия. Първенец на випуск 2989 с двеста точки от полет по релеф и носител на престижния трофей „Минитмен“ — награда при завършване за най-добро представяне по време на цялото обучение.

Брикман стигна до портала за достъп в Змийската яма, спря, пое няколко пъти дъх, провери ръбовете на планеристката си униформа, после влезе в офиса на инспектора на съоръжението и регистрира пристигането си, като пъхна идентификационната си карта в контролната конзола на вратата.

Щом получи разрешение да влезе в летателния район, изтича до платформата, където два скайхока бяха подготвени от шестима души от наземния състав на Академията. Боб Карол, главният летателен инструктор, стоеше на края на пистата и приказваше с един от десетимата инспектори, изпратени от Гранд Сентрал да проведат летателните тестове и да сложат оценки.

Брикман удари токове, вдигна лакът на височина на рамото и отдаде чест, свил ръка като добре смазан автоматичен нож, пръсти, длан и китка в една линия, краят на черната му ръкавица точно на сантиметър от значката с лента и звезда на войнишкото кепе.

— Старши кадет 8902 Брикман готов за изпитен полет, сър!

Инспекторът го погледна със сух, оценяващ поглед, отвори видеобележника си, огледа текста на широкия един сантиметър дисплей, стисна устни и кимна на Карол.