Обсидианова пеперуда

— Както и фенерите на Хелоуин, които трябва да изплашат гоблините — казах.

— Точно.

— И понеже съм толкова наблюдателна, кой включи лампата пред предната врата?

— Или Бернардо или Олаф.

— Другото ти подкрепление.

— Да.

— Не мога да дочакам да ги срещна.

— В духа на сътрудничеството и без повече изненади, Олаф не харесва много жените.

— Имаш предвид, че е гей.

— Не, и да предположиш това за него вероятно би означавало битка, така че моля те, недей. Ако знаех, че ще те повикам, нямаше да му се обаждам. Вие двамата в една и съща къща работещи върху един и същ случай ще бъде … бедствие.

— Това е рязко. Мислиш, че не можем да играем добре заедно.

— Почти го гарантирам — каза той.

Вратата се отвори и разговорът ни спря рязко. Чудех се дали е страховитият Олаф. Мъжът на вратата не изглеждаше много като Олаф, но пък, как изглеждаше Олаф?

Мъжът беше метър и осемдесет, плюс минус два-три сантиметра. Беше трудно да определя точната му височина, защото долната част на тялото му беше покрита с бял чаршаф, който той държеше с една ръка на кръста си. Чаршафът се бе разтворил около крака м, у така че приличаше на дреха, но от кръста нагоре беше нещо. Той бе слаб и мускулест с много приятни мускули. Тенът му беше прекрасно мургав, въпреки че отчасти беше натурален цвят, защото той беше индианец, о да, беше. Косата му беше до кръста и падаше върху рамената му и отстрани на лицето му, гъста и черна, разрошена от сън, въпреки че беше рано да се спи. Лицето му беше меко, триъгълно, с трапчинка на брадичката и пълни устни. Расистко ли е да кажа, че чертите му бяха по-бели, отколкото на индианец или просто е истина?

— Можеш да си затвориш устата, сега — каза Едуард.

Затворих си устата.

— Съжалявам — промърморих. Колко засрамващо. Обикновено не забелязвам мъжете толкова много, най-малко мъже, които не познавам. Какво не е наред с мен днес?

Мъжа прегъна чаршафа през свободната си ръка, докато краката му не се показваха и той можеше да слезе по стълбите без да се препъне.

— Съжалявам, бях заспал или щях да дойда да помогна по-скоро. — изглеждаше перфектно удобно с чаршафа си, въпреки че щеше да отнеме доста усилие да го държи така прегънат със същата ръка, с която го държеше на място, така че да може да вземе сака.

— Бернардо , Анита Блейк.

Държеше чаршафа с дясната си ръка и той изглеждаше малко смутен като остави сака и започна процеса с прехвърлянето на всичко в другата ръка. Чаршафа се отмести отпред и трябваше да извърна глава, бързо.

Останах с обърната глава, защото се бях изчервила и исках тъмнината да го скрие. Задържах ръката си назад.

— Ще се здрависаме по-късно, когато носиш дрехи.

— Накара я да се изчерви — каза Едуард.

Перфектно, всичко знаеха.

— Съжалявам — каза Едуард — наистина.

— Ние ще се справим с багажа — казах. — Отиди си намери дрехи.

Усетих някой да се движи зад мен, не съм сигурна как го знаех, но знаех че не е Едуард.

— Ти си стеснителна. Очаквах много неща от това, което описа Едуард, но не и стестнителност.

Обърнах се бавно и той стоеше прекалено близо, нахлуваше дяволски в личното ми пространство. Погледнах го.

— Какво очакваш— Курвата от Вавилон? — Бях засрамена и ми беше неудобно, а това винаги ме караше да се ядосвам. Гневът се показа в гласа ми.

Усмивката му повехна в краищата.

— Не исках да те обидя. — Ръката му се вдигна сякаш да докосне косата ми.

Отстъпих от обхвата му.

— Какво е това с докосването?

— Видях начина, по който ме гледаш на вратата — каза той.

Усетих топлината да се изкачва по лицето ми, но не се обърнах този път.

— Ако искаш да идваш на вратата изглеждащ така, не ме обвинявай, когато гледам. Но не вади нещо повече от това. Изглеждаш добре, но фактът, че го приемаш толкова силно не е ласкателство за нито един от двама ни. Или ти си курва, или мислиш, че аз съм такава. За първото съм склона да повярвам. Второто знам че не е истина. — Приближих се до него, нарушавайки неговото лично пространство, изчервяването изчезна, оставяйки ме бледа и ядосана. — Така че, отдръпни се.

Беше негов ред да изглежда несигурен. Той отстъпи, сложи чаршафа така че да покрие колкото може повече от себе си и се поклони. Беше като от едно време, изтънчено движение, сякаш го е правил преди и го има предвид. Беше приятен жест с косата му спускаща се около него, но съм виждала по-добри. Не и от шест месеца, но съм виждала по-добри.

Той се изправи и лицето му беше сериозно. Изглеждаше искрен.

— Има два вида жени, които се движат около мъже като Едуард и мен, и знаят какви сме. Първите са курвите, без значение, колко много мъже имат; вторите са тези, които се държат стриктно върху бизнеса. Викам им, Мадони, защото те никога не спят с никого. Те се опитват да бъдат едно от момчетата. — Усмивката изви устните му отново. — Прости ми, ако съм разочарован, че си едно от момчетата. Тук съм от две седмици започвам да се чувствам самотен.

Поклатих глава.

— Две седмици, горкото бебенце. — преминах покрай него и взех големия куфар. Погледнах Едуард.

— Следващия път кажи  слабостите ми на всички.

Вдигна си ръката в бойскаут знак.