Огнен лед

— Трябва да приближаваме мястото. — Сочи към един екран: — Здрасти! Май страничната камера улови нещо. — Обръща се към пилота: — Поеми управлението и я завърти на двадесет градуса вдясно.

С внимателни тласъци от ускорителите си, NR-1 се спуска под тъп ъгъл надолу. Батериите на десетина външни осветителни тела хвърлят ослепителна, почти слънчева светлина върху дъното. Пилотът кара лодката да застине неподвижно.

— Дръж така — казва Логан. — Имаме визуален контакт с нашия обект. — Той се надвесва напред и впива поглед в екрана, чиято зеленикава светлина се отразява върху лицето му. Различават се заоблени форми — единични и на групи.

— Това са амфори — отбелязва Пуласки. — Глинени делви за пренасяне на вино, други течности и зърно, използвани в древността.

— Камерите ни изготвят триизмерни изображения, които ще можете да анализирате по-късно — казва капитанът. — Искате ли да вземем нещо със себе си?

— Да, би било чудесно. Може би една амфора? Ще може ли от онази купчина там?

Логан нарежда на пилота да разположи подводницата недалеч от посочената купчина. Тежащият четиристотин тона съд докосва дъното с лекотата на перце и бавно тръгва по него. Капитанът дава нареждания на оператора на механичната ръка.

Пристигат двама от екипажа и отварят люк зад командния отсек. Три отвора със стъкла, дебели десет сантиметра, осигуряват видимост към дъното. Единият мъж се свива в тясното пространство и внимава дъното на подводницата да не смаже амфорите. Когато целта е достигната, лодката спира. Манипулаторът се намира в предната част на кила. Хванал дистанционно управление в ръка, мъжът в дупката командва движенията на ръката и нейните щипки. Ръката се върти на триста и шестдесет градуса около рамото.

Манипулаторът хваща внимателно една амфора за шийката, повдига я и пуска находката в специална мрежа, поставена на носа. Манипулаторът е прибран и Логан заповядва съдът да се издигне над дъното. Докато правят още една обиколка за още снимки, капитанът влиза във връзка със спомагателния кораб, описва находката и съобщава, че се готвят за изплаване. Нарежда да се установи сонарен контакт с кораба. Чува се пиукане.

— Готови за изплаване! — казва Логан на пилота.

Доктор Пуласки стои точно зад гърба на капитана.

— Никакви такива! — казва той.

Погълнат изцяло от задачите си, капитанът не вниква напълно в чутото.

— Моля, доктор Пуласки? Какво казахте?

— Казах, че никакво изплаване няма да има.

Логан се завърта заедно със стола си. Лицето му е озарено от весела усмивка.

— Надявам се, че не сте приел за чиста монета хвалбите ми за тридесетдневен престой на дъното? Имаме храна едва за няколко дни.

Пуласки плъзва ръка под якето си и измъква един ТТ-3312. Говори бавно:

— Ще правите каквото ви наредя или ще застрелям пилота ви. — Допира дулото до главата на човека.

Логан втренчва поглед в пистолета, а после поглежда безмилостното каменно лице.

— Кой сте вие? — пита Логан.

— Това няма никакво значение. Ще го кажа само още един път: Правете, каквото ви наредя!

— Добре — отвръща Логан, с дрезгав от напрежение глас. — Какво искате да направя?

— Преди всичко, изключете всички връзки със спомагателния кораб! — Пуласки внимателно наблюдава как капитанът изключва един по един редица бутони. — Благодаря — казва той и поглежда часовника си. — А сега, уведомете екипажа, че лодката е отвлечена! Предупредете ги, че ако някой приближи, без да е повикан, ще го застрелям!

Логан го поглежда и се обръща към интеркома:

— Говори капитанът. В контролния отсек се намира въоръжен мъж. Подводницата е в негова власт. Ще правим онова, което нареди той. Стойте далеч от контролния отсек! Няма място за шеги! Повтарям: Няма място за шеги! Останете по местата си! Ако някой приближи насам, ще бъде застрелян.

Разнасят се притеснени гласове и капитанът повтаря казаното, за да е сигурен, че няма да има недоразумения.

— Добре — обажда се Пуласки. — Сега издигнете съда до сто и седемдесет метра.

— Чу го, нали — обръща се капитанът към пилота, сякаш не желае сам да издаде такава заповед.

Пилотът е замръзнал в креслото си. Протяга ръце към контролните прибори и започва да изпомпва вода от различни резервоари. Подводницата вдига нос и тръгва бавно нагоре. На сто и седемдесет метра я спира.

— Готово — съобщава Логан, с блеснали от ярост очи. — А сега, какво?

Пуласки поглежда часовника си като пътник, обезпокоен от закъснението на влак.

— Сега ще чакаме. — Той маха оръжието от главата на пилота, но продължава да го държи в готовност.

Минават десет минути. Петнадесет. Търпението на Логан се изчерпва.

— Ако нямате нищо против, бихте ли ми казал какво чакаме?

Пуласки докосва устни с пръст.

— Ще видите — отвръща той с тайнствена усмивка.

Минават още няколко минути. Напрежението е задушаващо. Логан гледа монитора на челната камера и се пита, кой е този човек и какво иска. Отговорът се появява скоро. Край острия нос на лодката се извисява гигантска сянка.

Логан се навежда напред с невярващ поглед. Какво е това, за бога?