Огнен лед

Сянката потъва под кила като някаква чудовищна акула, която се готви за нападение. Ужасяващо скърцане се разнася из подводницата, сякаш NR-1 се е отъркала в гигантски плаз на шейна. Съдът се разтриса от съприкосновението и се надига с няколко стъпки.

— Удариха ни! — възкликва пилотът и посяга инстинктивно към приборите.

— Не мърдай! — лае Пуласки и отново вдига оръжието.

Ръцете на пилота замръзват във въздуха. Всички в лодката чуват шумове като от някакви железни насекоми, които дълбаят и гризат корпуса на подводницата.

Пуласки се хили доволен.

— Делегацията по посрещането пристигна — съобщава той.

Шумовете продължават още известно време, а след това отстъпват място на тези от мощни двигатели. Скоростомерът на лодката отчита все по-бързо движение напред, макар собствените и двигатели да не работят.

— Движим се — съобщава пилотът, без да отделя поглед от скоростомера. — Какво да правя?

Обръща се към капитана. Движат се с десет, после с двадесет възела и скоростта не спира да се увеличава.

— Нищо — отвръща Пуласки. — Съобщете на екипажа, капитане!

— Какво да им съобщя?

Пуласки се усмихва приятно.

— Мисля, че е ясно. Да се отпуснат и да се насладят на пътуването.

3

Черно море

Петметров зодиак13 се носи с голяма скорост към далечния бряг, а плоското му дъно ритмично блъска водната повърхност. Присвита в носовата част, стиснала спасителното въже, за да не бъде изхвърлена в морето, Каела Дорн прилича на фино изваяно носово украшение. Водните пръски, които прелитат над носа, я удрят в лицето. Цяла е вир-вода, но тя се обръща само един път назад, към коленичилия в задната част мъж, който стиска здраво руля в ръка.

— Мехмед, засили го това чудо, засили го! — Тя прави кръгообразни движения над главата си, сякаш размахва ласо.

Изпитият турчин отвръща с беззъба усмивка, която е по-широка от лицето му. Той увеличава газта и зодиакът прехвърля поредната вълна, за да се тресне след нея, с още по-голям шум. Каела стиска по-силно въжето и се смее от удоволствие.

Двамата мъже, които подскачат в лодката като зарове в дървена чаша, не споделят напълно този ентусиазъм. Те стискат здраво въжето, за да не бъдат запратени в морето и тракат зъби при всеки удар. Никой от двамата не е изненадан от искането на Каела да се увеличи скоростта. След три месеца съвместна работа с младата репортерка в телевизионната поредица „Невероятни загадки“, те са свикнали с нейното безразсъдство.

Мики Ломбардо, старшият на екипа, е кореняк нюйоркчанин, чиито мишци са заякнали от товарене и разтоварване на тежка и лека апаратура от всяко мислимо превозно средство, из целия свят. Една вълна е угасила стиснатата между зъбите пура, още при потеглянето. Помощникът му, Ханк Симпсън, е русокосо и мускулесто момче от австралийските плажове, когото Ломбардо нарича „Дънди“.

Когато им казаха, че ще работят в екип с красивата репортерка, никой от двамата не повярва на късмета си. Но това беше преди Каела да ги вмъкне в зарита с прилепски лайна пещера в Аризона, преди да ги преведе през бързеите в зеления ад на Амазонка, както и преди да ги превърне в неволни участници във вудуистка14 церемония в Хаити. Ломбардо и Каела са типична илюстрация за правотата на старата поговорка „Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да ти се случи“. Репортерката се оказа кръстоска между Амелия Еърхарт15 и Уондър уомън16, а либидото на двамата намаля право пропорционално на нарастващото им уважение към нейното безстрашие. Вместо да я разглеждат като потенциално завоевание, те започнаха да се отнасят към нея като към по-малка сестра, която има нужда да бъде предпазвана от собствения си устрем.

Самите Леонардо и Дънди трудно могат да се окачествят като страхопъзльовци. Работещите за „Невероятни загадки“ трябва да са физически подготвени, агресивни и за предпочитане — лишени от благоразумие. Популярното кабелно предаване се радва на завиден брой зрители, както и на голям брой трудови злополуки по време на снимки. Като слага ударението върху високата степен на риск, поредицата често пъти превръща трудностите на самата експедиция в своя тема, нежели оригиналната задача, с чието изпълнение се е заела самата експедиция. Тя е нещо като логическо продължение на поредицата „Оцеляване“, както и на вдъхновените от нея продукции. Ако някой сътрудник бъде отнесен от морските вълни или отвлечен от канибалско племе, толкова по-добре за крайния резултат. Доколкото екипите не понасят загуби в жива сила и не унищожават прекалено скъпа техника, ръководството не се интересува от размера на рисковете, свързани с определена задача.