Огнена

Един ден седеше в слънчевия край на главния площад, докосваше меката кожа на предпазителя си за ръка и размишляваше, когато заспа на стола. Събуди се внезапно, объркана и паникьосана, защото Хана й удряше шамари и крещеше. Но разбра, че Хана се опитва да я спаси от три чудовищни буболечки, които прелитаха над врата и ръцете на Файър и я хапеха безпощадно.

— Кръвта ти сигурно е страшно вкусна — каза детето подозрително и плъзна пръсти по гневните браздулици, които хукваха една след друга по кожата на Файър.

— Само за чудовищата — отвърна Файър мрачно. — Хайде, дай ми ги. Съвсем ли са прегазени? Имам ученик, който сигурно ще иска да им направи дисекция.

— Ухапали са те сто шейсет и два пъти — оповести Хана. — Сърби ли те?

Сърбеше я, и то непоносимо, и когато се натъкна на Бриган в спалнята му — завърнал се едва наскоро от дългото се пътуване на север — беше по-свадлива от обичайното.

— Винаги ще привличам насекоми — заяви му тя войнствено.

Той вдигна поглед, радостен, че я вижда, макар и малко изненадан от тона й.

— Е, така ще е — съгласи се той и се приближи да докосне ухапванията по гърлото й. — Горкичката. Неприятно ли ти е?

— Бриган — поде тя, подразнена, че не я разбира, — винаги съм била красива. Погледни ме. В момента съм нахапана от насекоми на сто шейсет и две места и какво, това загрозява ли ме? Нямам два пръста и цялата съм в белези, но някой да дава пет пари? Не! Това само ме прави по-интересна! Винаги ще бъда такава, затворена в тази красива обвивка, и ти ще трябва да се примириш.

Той изглежда усещаше, че тя очаква сериозен отговор, но за миг се оказа неспособен да й го даде.

— Предполагам, че е бреме, с което трябва да се нагърбя — усмихна се той.

— Бриган.

— Какво има, Файър? Какво не е наред?

— Не съм такава, каквато изглеждам — неочаквано избухна тя в сълзи. — Изглеждам красива и спокойна, и възхитителна, обаче не се чувствам така.

— Знам — тихо отвърна той.

— Ще се натъжавам — предизвикателно изтърси тя. — Ще се натъжавам, ще се обърквам и много често ще ставам раздразнителна.

Той й даде знак да го изчака, излезе в коридора, където се спъна в Блочи и после в двете чудовищни котки, преследващи като обезумели Блочи. Изруга, наведе се от площадката и нареди на охраната да не го безпокоят, освен ако война не застрашава кралството или смъртна опасност не грози дъщеря му. Върна се, затвори вратата и каза:

— Файър! Знам го.

— Нямам представа защо се случват ужасни неща — тя се разплака още по-отчаяно. — Не знам защо хората са жестоки. Липсва ми Арчър и баща ми, нищо че беше такъв. Отвратително е, че Мургда ще бъде убита, щом роди бебето. Няма да го допусна, Бриган, ще я измъкна тайно и не ми пука дали ще се озова в затвора на нейно място. И адски ме сърби!

Бриган я прегърна. Вече не се усмихваше, гласът му звучеше сериозно.

— Файър, мислиш ли, че бих предпочел да си безмозъчна, весела и без всички тези чувства?

— Е, не допускам, че искаш чак това!

— Влюбих се в теб в мига, в който видя как трошат цигулката ти на земята, а ти се извърна от мен и се разплака, притиснала глава към коня си. Тъгата ти е едно от нещата, които те правят красива в моите очи. Не го ли разбираш? Аз го разбирам. И това прави собствената ми тъга не толкова плашеща.

— О! — ахна тя, неспособна да проумее всяка дума, но долови чувството и веднага усети разликата между Бриган и хората, които строяха мост в нейна чест. Облегна лице в ризата му. — И аз разбирам тъгата ти.

— Знам, че е така — увери я той. — И съм ти признателен.

— Понякога тъгата е прекалено много — прошепна тя. — И това ме съсипва.

— Съсипва ли те сега?

Замълча, неспособна да говори, усещайки как Арчър се притиска към сърцето й. Да.

— Тогава ела тук — прикани я той донякъде ненужно, защото вече я беше придърпал към себе си в едно кресло и тя се бе сгушила в прегръдките му. — Кажи какво да направя, за да се почувстваш по-добре.

Файър се взря в спокойните му очи, докосна скъпото му познато лице и се замисли над въпроса. Ами, винаги ми е приятно да ме целуваш.

— Така ли?

Много хубаво се целуваш.

— Толкова по-добре, защото никога няма да престана да те целувам.

Епилог

В Делс изпращаха телата на мъртвите при душите им с огън и пламъците ги караха да запомнят, че всичко отива в небитието, освен света.

За ритуала заминаха на север във владенията на Брокър, защото освен че беше уместно да се проведе там, всяко друго място би било неудобно за него, а той трябваше да присъства, разбира се. Насрочиха го за времето, когато лятото се превръща в есен, но преди есенните дъждове, та Мила да присъства с новородената си дъщеря Лив, а Клара — с новородения си син Аран.