Огнена

После, след дни и седмици, болката започна да заглъхва. Издебваше моменти и в присъствието на охраната си се бореше с цигулката. С удивление установи колко бързо борбата започва да се превръща в нещо по-обнадеждаващо. Променената й ръка не можеше да прави всичко както преди, ала все още бе способна да твори музика.

Дните й бяха пълни. А краят на войната не прекрати предателствата и беззаконието, особено в далечните райони на кралството, където много неща се случваха незабелязано. Клара и Гаран често й възлагаха шпионски задачи. Разговаряше с хората, с които й поръчваха, но предпочиташе да работи в лечебницата на двореца, а още по-добре — в болниците на града, където идваха всякакви хора с всякакви нужди. Да, някои от тях не искаха да имат нищо общо с нея дори по обичайния начин, още повече хора държаха на нея прекалено, но всички до един придаваха огромно значение на ролята й за спасяването на краля. Обсъждаха го, все едно е само нейно дело и Наш няма нищо общо, както и най-добрите хирурзи в кралството, а когато тя се опитваше да отклони хвалебствията им, те се захващаха за това как Файър изкопчила военната стратегия на лорд Майдог от лорд Джентиан и осигурила победата на Делс. Файър нямаше представа откъде тръгват тези слухове, но изглежда бе невъзможно да бъдат спрени. Затова спокойно се движеше сред настроенията им, издигаше прегради срещу тяхното възхищение, помагаше им при възможност и научаваше смайващи подробности за хирургията.

— Днес — оповести тя победоносно на Гаран и на Клара — дойде една жена, изпуснала касапски сатър върху крака си. Беше си отсякла единия пръст. Хирурзите го пришиха. Как ви се струва? Почти съм склонна да повярвам, че с лекарствата и с инструментите си ще могат да зашият и крак. Трябва да отпуснем повече пари на болниците. Трябва да обучим повече хирурзи и да построим болници из цялото кралство. Трябва да построим училища!

— Иска ми се да можех да си махна краката — простена Клара, — докато бебето се роди и после отново да ги закрепя за тялото. И гърба също. И раменете.

Файър се приближи до Клара, за да разтрие раменете й, да успокои съзнанието й и да направи каквото може за окаяното й състояние. Гаран, който не обръщаше внимание нито на едната, нито на другата, се вгледа намръщено в някакви документи върху бюрото си:

— Всички мини на юг, затворени преди войната, отново са отворени — съобщи той. — А сега Бриган смята, че миньорите не са добре платени. Наш, този мърморко и твърдоглавец, е съгласен с него.

Файър плъзна кокалчетата си по възелчетата от мускули по шията на Клара. Дворцовият ковач й изработи два пръста, които се закрепваха с ремъци и й помагаха да взема и да носи неща. Не й помагаха за масажа, затова ги свали, свали и шала от главата си, за да облекчи напрежението в темето си.

— Трудът на миньорите е тежък и опасен — отбеляза тя.

Гаран хвърли писалката си върху бюрото до нейните пръсти.

— Парите не падат от небето.

— Нали тези хора копаят златото за кралството?

Той се намръщи на думите й.

— Клара, ти какво мислиш?

— Пет пари не давам — изстена Клара. — Не, не, остани на това място. Точно там.

Гаран наблюдаваше как Файър разтрива бременната му сестра. Когато Клара отново изстена, усмивка започна да подръпва ъгълчетата на устата му.

— Чувала ли си как те наричат хората, Файър? — попита той.

— Как?

— Чудовището, което дава живот. Чувал съм да подхвърлят и „чудовището закрилник на Делс“.

— Леле! — възкликна Файър едва чуто.

— Някои кораби в пристанището са вдигнали нови платна в червено, оранжево, розово и зелено. Виждала ли си ги?

— Това са цветовете на делсийското знаме — отвърна Файър. Без розовото, додаде тя мислено, пренебрегвайки розовата ивица в периферното си зрение.

— Разбира се — рече Гаран. — Сигурно така ще обясниш и онова, което правят на новия мост.

Файър си пое малка глътка въздух и прикова поглед върху Гаран.

— Какво правят на новия мост?

— Строителите са решили да боядисат кулите зелени — отговори той, — и да облицоват напречните подпори с огледала.

Файър примигна.

— Какво общо има това с мен?

— Представи си как ще изглежда по изгрев и по залез — отвърна Гаран.

С Файър се случи нещо странно: внезапно тя изгуби борбения си дух. Отстъпи от усещането, което този град имаше за нея, и видя всичко ясно. Беше незаслужено. Не се дължеше на нея, а на разкази, на представи за нея, на преувеличение. Това съм за хората, помисли си тя. Не знам какво означава, но явно съм това за хората.

Ще трябва да го приема.

Имаше някои дреболии от Арчър, които използваше всеки ден, без да се замисля. Колчана й за стрели и предпазителя за ръка, меки и удобни след дългогодишна употреба — Арчър й ги беше подарил отдавна. Сега част от нея копнееше да ги захвърли, защото щом ги видеше, сърцето й тайно се свиваше от болка. Не можеше обаче да го направи. Невъзможно бе да ги замени с друг лък и с друг предпазител за ръката.