„А за какво? Усещаш ли нещо необичайно в позициите на армията му? А в охраната зад него?“
Файър стисна Муса още по-силно с полумъртвата си ръка и се облегна още по-тежко върху Нийл.
— Няма да стане — отсече Бриган. — Дамата не е разменна монета. Заповядай на стрелците си да свалят лъковете. Срещата приключи.
Майдог лукаво изви вежди и кимна:
— Свалете лъковете — нареди той на охраната си и докато те изпълняваха заповедта, в цялото тяло на Файър нахлу паника заради тъй явното им покорство. Нещо никак не беше наред. Бриган протегна ръка настрани, за да освободи собствените си стрелци, и внезапно Файър изпищя от болката, която я разкъса, но чиято причина й бе неизвестна. Писъкът отекна зловещо и самотно, а един от стрелците на Бриган пусна стрела в гърба на Наш.
Пандемониум. Стрелецът предател бе повален от другарите си, а втората му стрела, несъмнено предназначена за Бриган, отлетя настрани и улучи един от пазачите на Майдог. Бриган се въртеше неистово между Майдог и зет му, а острието на меча му сякаш гореше на сутрешното слънце. На всички посоки се разлетяха стрели. Майдог и зет му се строполиха мъртви на земята. И после армията… Файър неволно бе призовала армията и ето и тя връхлетя буреносно.
В последвалия хаос най-сетне всичко се изясни, съсредоточи се в заострения връх на една-единствена цел. Файър се свлече на земята и запълзя по скалата към мястото, където Наш лежеше на една страна изглежда в предсмъртна агония, защото стрелата беше заседнала сериозно и надълбоко. Тя легна до него. Докосна лицето му с ранената си ръка.
Тъмните му очи се взряха в нея почти несъзнателно и той почти я видя. Бриган се строполи на земята до тях, стисна Наш за косата, започна да го целува по челото, давейки се от сълзи. Появиха се облечени в зелено лечители и коленичиха зад гърба на Наш.
Файър стисна Бриган за рамото и се взря в лицето му — очите му бяха празни от шок и скръб. Разтърси го, за да я види.
Той се хвърли в боя като обезумял. Чу го как крещи на Биг. Отвсякъде край опечалената малка група профучаха коне, заобикаляйки Файър, Наш и лечителите, както река обтича щръкнали скали. Сред оглушителния грохот Файър стана вир-вода. Опръскана с кръв и вода от конските копита, тя бе обхванала плътно с ръце лицето на Наш. Никога през живота си не се бе вкопчвала по-неистово в съзнанието му.
Той примигна, взря се в лицето й и прошепна в съзнанието й: „Лесно е да се умре. Остави ме да умра.“
В мига на сблъсъка между двете армии тя усети как нещо експлодира и в собственото й същество. Толкова много страх и болка, толкова много помръкващи съзнания.
Четвърта част
Делс
Трийсет и втора глава
От пролетното топене на снеговете реката придойде така неудържимо, че накрая един от мостовете се откъсна с оглушително скърцане и стенание и рухна в морето. Хана твърдеше, че го видяла с очите си от покрива на двореца. Тес гледала заедно с нея. Според Тес реката като нищо щяла да помете от скалите двореца, града и цялото кралство и на света най-сетне щял да се възцари мир.
— Мир на света — повтори Бриган замислено, когато Файър му описа картината. — Сигурно има право. Това би донесло мир на света, но надали ще се случи, така че вероятно ще ни се наложи да продължаваме да грешим и да създаваме бъркотия.
— О, добре казано — рече Файър. — Ще трябва да предадем думите ти на губернатора, за да ги използва в речта си при откриването на новия мост.