Огнена

Армията на Джентиан в Наводнената крепост, все още предвождана от един от окаяните пикийци на Майдог, не се бе предала. Изгладнели и останали без коне, те бяха направили нещо много по-отчаяно и глупаво: бяха се опитали да избягат пеш. На Наш не му беше приятно да издаде такава заповед, но го стори, налагаше се, защото ако ги пуснеше да тръгнат, те щяха да се присъединят към Майдог и към неговата армия в Мраморното възвишение. Беше истинско клане. Когато врагът остави оръжието, воините наброяваха едва няколко стотици, а само преди месеци войската им бе наброявала петнайсет хиляди.

Наш спря, за да уреди предаването на пленниците и ранените в Наводнената крепост, Файър помогна на лечителите на Джентиан. Имаха огромна нужда от нея. Тя коленичи в искрящата вода, която се плъзгаше по скалите към гладната река, и държа ръката на един умиращ.

Файър, охраната й, неколцина лечители, оръжейници и други служители — и на разстояние сивата петниста кобила — яздеха подир Първа и Втора армия на север.

Минаха съвсем близо до града, достатъчно близо, за да видят реката, придошла почти до мостовете, Файър се протегна колкото можа към Хана и Тес, но макар да мяркаше тъмните силуети на дворцовите кули, извисяващи се над неразличимите сгради, не успя да ги стигне. Бяха недостъпни за нея.

Малко след това се приближиха към обширните северни лагери, смайващо близо до града. Гледката не беше приятна — възвишението беше занемарено, покрито с плесенясали и подгизнали палатки, някои от които в момента се намираха насред наскоро образували се потоци. Безмълвни и изтощени, войниците от Трета и Четвърта армия се лутаха сред палатките. Когато пристигнаха Първа и Втора армия, лицата им постепенно и колебливо грейнаха, сякаш не се осмеляваха да повярват в миража на конното подкрепление, появило се сред толкова пръски, сякаш излизаше от езеро. Последва изморено и някак кротко ликуване. Приятели и непознати се запрегръщаха. Неколцина воини от Трета и Четвърта армия се разридаха окаяно.

Файър помоли войник от Трета армия да я заведе във военната болница. Трябваше да се захваща за работа.

Лечебниците на Северния фронт се намираха от задната южна страна на лагера на делсийците в набързо сковани дървени бараки направо върху каменистата равнина на Мраморното възвишение. Което ще рече, че в онзи момент подът беше хлъзгав от процеждащата се вода и на някои места — окървавен.

Тя бързо се ориентира, че тук работата няма да е по-различна и по-отчаяна от онази, която е свикнала да върши. Откри косата си и пое покрай редиците пациенти. Спираше само при нуждаещите се от нещо повече от нейното присъствие. Надеждата и ведростта нахлуха в помещенията като свеж ветрец, както бе станало и в лагера при пристигането на подкреплението, само че тук промяната беше нейно дело, ничие друго. Колко странно бе да го проумее, колко странно бе да има силата да накара другите да почувстват нещо, което самата тя не чувства, и после да улови намека за него в колективното им съзнание и да започне и тя да го усеща.

През отвора за стрелците в стената Файър мерна познат кон и ездач, които прекосяваха лагера към лечебницата.

Бриган спря в нозете на Наш и се свлече от седлото. Двамата братя разпериха ръце и крепко се прегърнаха.

Малко след това той влезе в лечебницата, облегна се на вратата и мълчаливо впери поглед в нея. Синът на Брокър с нежните сиви очи.

Тя заряза всякакви преструвки, всякакво приличие и хукна към него.

След известно време дързък воин от съседната постеля оповести на всеослушание колебанията си, че дамата чудовище ще се омъжва за краля.

— Какво те наведе на тази мисъл? — попита друг, недалеч от него.

Файър и Бриган не се откъснаха един от друг, но Файър се засмя.

— Отслабнал си — констатира тя между целувките — и си блед. Болен си.

— Просто съм малко мръсен — отвърна той и попи с устни сълзите по двете й бузи.

— Не се шегувай. Болен си, усещам го.

— Само съм изтощен. О, Файър, радвам се да те намеря тук, но не съм сигурен, че трябва. Това не е крепост. Нападат по всяко време.

— Е, ако ще нападат, значи трябва да съм тук. Способна съм да направя много добро, не мога да бездействам.

Ръцете му стегнаха прегръдката.

— Довечера, като свършиш работа, ще дойдеш ли при мен?

Ще дойда.

Глас пред лечебницата повика командира. Бриган въздъхна:

— Влез направо дори пред вратата да има опашка. Никога няма да успеем да се видим, ако чакаш да ме оставят свободен. — Докато поемаше, тя го чу да възкликва учудено пред склона: — Да му се не види, Наш. Това там речна кобила ли е? Забеляза ли я? Някога да си виждал такова превъзходно същество?

На практика броят на кралските воини на Северния фронт се беше удвоил. Планираха мощно нападение над Майдог на сутринта.

Всички знаеха, че тази битка ще реши войната. Вечерта над лагера като покров се разстла тревога.

Файър излезе за малко от лечебницата и тръгна между палатките, през лепкавите късове мъгла, които се издигаха от топящата се вода; охраната й кръжеше край нея. Войниците не бяха разговорливи, но очите им, ококорени и изтощени, я следваха навсякъде.