Огнена

— Разбира се, че Арчър е мой син — с мъка изрече Брокър. — Винаги е бил мой син.

— Той знаеше ли, че има брат? За него щеше да е полезно да има брат, непоклатим като Бриган. А Бриган знае ли? Няма да крия от него.

— Бриган знае, дете — отвърна Брокър, — макар, за жалост, Арчър така и да не узна. След смъртта на Арчър осъзнах, че Бриган трябва да знае. Съобщихме му преди броени седмици, когато дойде на северния фронт.

— И какво? Нима на Бриган нямаше да му е по-приятно да нарича „татко“ теб, а не някакъв безумен крал, който го ненавижда, защото е по-умен и по-силен от сина му! Можеше да отрасне на север далеч от Накс и Кансрел и нямаше да му се налага да стане… — тя замълча и се извърна, мъчейки се да успокои напрегнатия си глас. — Бриган трябваше да бъде северен лорд, да има ферма, земи и пълна с коне конюшня. Вместо да бъде принц.

— Но Бригандел наистина е принц — тихо се обади Роен. — Той е мой син. Единствен Накс имаше властта да го лиши от наследство и да го отпрати, но той никога не би го сторил. Никога не би признал публично, че е рогоносец.

— Дотук с гордостта на Накс — отчаяно промълви Файър. — Бриган се е нагърбил с ролята на спасител на кралството. Не е честно. Не е честно — проплака тя, съзнавайки колко детински е доводът й, но не даваше и пет пари, защото фактът, че е детински, не го правеше неверен.

— О, Файър — възкликна Роен, — разбираш не по-зле от нас, че кралството се нуждае от Бриган точно там, където се намира той сега, както и той се нуждае от теб и от всички нас, независимо дали участта ни е справедлива.

В гласа на Роен се долавяше дълбока печал, Файър се вгледа в лицето й и се опита да си представи каква е била преди двайсетина години. Интелигентна, невероятно способна, но омъжена за крал — марионетка в ръцете на безумен кукловод. Бракът и кралството на Роен сякаш се рушаха пред очите й.

Погледът на Файър се отмести към Брокър. Независимо от тъжното му изражение, на него не можеше да прости.

— Брокър, татко мой, постъпил си подло със съпругата си — отсече тя.

— Би ли желала това да не се беше случило — намеси се Роен — и Арчър и Бриган да не се бяха родили?

— Това е довод на неверница!

— Но не съм била невярна към теб, Файър — възрази Роен. — Защо си толкова наранена?

— А щяхме ли в момента да водим война, ако не бяхме предизвикали Накс да съсипе собствения си главнокомандващ? Нима не сме измамени всички?

— Да не мислиш, че кралството беше поело по пътя на мира? — попита Роен с растящо раздразнение.

На болезнени пристъпи Файър проумя каква е причината да я боли толкова. Не беше нито войната, нито Арчър, нито Бриган. Не се дължеше и на наказанието, което съгрешилите не бяха предвидили. Ставаше дума за съпругата на Брокър, Алис, за една дреболия — какво бе причинил Брокър на Алис. Файър си мислеше, че има двама бащи, които се намират на срещуположни полюси. Но макар да съзнаваше, че лошият й баща е способен на доброта, не бе допускала вероятността добрият й баща да бъде способен на жестокост или на безчестие.

Изведнъж проумя колко безполезен и недалновиден е този начин на мислене. На света няма елементарни хора.

— До гуша ми дойде да научавам истината за нещата — заключи тя.

— Файър — обади се Брокър с натежал от срам глас, който тя никога преди не беше долавяла у него, — не поставям под съмнение правото ти да се гневиш.

Тя погледна Брокър в очите — толкова приличаха на очите на Бриган.

— Вече не се гневя — продума тихо и привърза косата си на тила, далеч от лицето. — Сигурно Бриган те е отпратил, защото е сърдит.

— Да, беше сърдит, но не затова ни отпрати.

— Там беше прекалено опасно — обясни Роен — за жена на средна възраст, за сакат мъж и бременна помощница.

Наистина беше опасно. Той беше там съвсем сам, сражаваше се, попиваше истината за произхода си и истината за историята и нямаше с кого да си поговори. А тя го беше прогонила с лишени от любов думи, при това неискрени. В отговор той й бе изпратил нейния Смол, предусещайки някак, че тя се нуждае от него.

Дълбоко се срамуваше от себе си.

Щом ще е влюбена в човек, който винаги е другаде, а не при нея, тогава клетите й заздравяващи пръсти най-добре да свикват да държат писалка. Точно това бе първото, което му написа в писмото, изпратено още същата вечер.

Трийсет и първа глава

Тази пролет снеговете започнаха да се топят рано. В деня, в който Първа и Втора армия заминаха от Наводнената крепост за Северния фронт, снежната покривка се беше превърнала в неравномерно пръснати буци с коричка и отвсякъде се чуваше шум от капеща вода. Реката ревеше.