Огнена

През онзи ден беше гладна, а знаеше, че в помещенията, където Гаран и Клара, Брокър и Роен прекарват времето в тревожно очакване на новини и в спорове, има храна. Само че тогава те не спореха и когато влезе заедно със стража си, Файър усети необичайна ведрост. Наш беше там, седеше до Мила и си бъбреше с нея с най-искрената усмивка, която Файър бе виждала на лицето му от доста време насам. Гаран и Клара спокойно се хранеха, а Брокър и Роен седяха заедно на една маса и чертаеха върху топографската карта какво се случва в долната половина на кралството. Роен промърмори нещо, което разсмя Брокър.

— Какво има? Какво се е случило? — попита Файър.

Роен вдигна поглед от картата и погледна към супника с яхния върху масата.

— А, Файър. Хапни си, а ние ще ти обясним защо войната не е безнадеждна. А ти, Муса? Нийл? Гладни ли сте? Наш — Завъртя се тя и изгледа сина си критично, — ела да сипеш още яхния на Мила.

Наш се надигна от стола си.

— Явно всички ще хапнат яхния, освен мен.

— Видях те как изяде три чинии — строго го скастри Роен, а Файър седна доста тежко, защото й прималя от облекчение заради шеговитата обстановка в стаята, а не беше сигурна дали вече е безопасно да се чувства така.

После Роен обясни, че двама делсийски съгледвачи на Южния фронт са направили две доста радостни открития съвсем близо едно до друго. Първо, намерили лабиринта от тунели, по които враговете се запасяват с храна, и второ, намерили поредица пещери източно от полесражението, в които неприятелите им държали повечето от конете си. Установяването на контрол над снабдителския път и пещерите било въпрос само на няколко добре проведени нападения на кралските части. След броени дни хората на Джентиан щели да останат без храна, а понеже няма да имат и коне за бягство, единственият им избор щял да бъде да се предадат, което ще даде възможност на по-голямата част от Първа и Втора армия да се отправят светкавично на север като подкрепление за войските на Бриган.

Или поне усмихнатите лица в стаята предполагаха, че ще се случи така. А Файър беше принудена да признае, че това наистина изглежда вероятно, стига войската на Джентиан на свой ред да не пререже пътя на техните доставки и стига да имаше оцелели от Трета и Четвърта армия, на които Първа и Втора да се притекат на помощ, след като поемат на север.

— Това е негово дело — Файър чу Роен да промърморва на Брокър. — Бриган направи карта на тунелите, преди да замине от тук, той и съгледвачите му уточниха най-вероятното място на продоволствените пътища и особено на конете. Правилно е схванал.

— Разбира се — съгласи се Брокър. — Той отдавна ме надмина.

Нещо в тона му накара Файър да застине с лъжицата във въздуха, да го изгледа изпитателно и да си повтори думите му наум. Озадачи я гордостта в тона му. Брокър наистина винаги говореше гордо за младия командир, който славно вървеше по своя път. Днес обаче в тона му имаше и огромно задоволство.

Той вдигна очи към нея и я видя да се взира в лицето му. Светлите му бистри очи привлякоха нейните.

За пръв път Файър проумя какво бе сторил Брокър преди двайсет и няколко години, за да си навлече яростта на Накс.

Докато ставаше от масата, гласът на Брокър прозвуча подире й изморено и необичайно потиснато:

— Почакай, Файър. Файър, скъпа, искам да поговорим.

Тя не му обърна внимание. Запъти се към вратата.

Роен дойде при нея на покрива.

— Файър, бихме искали да поговорим с теб и за Брокър ще е много по-лесно, ако ти слезеш.

Файър прие, защото освен въпроси искаше да каже и доста парливи неща. Скръсти ръце срещу Муса и го погледна в лешниковите очи:

— Муса, оплаквай се на командира колкото си искаш, но настоявам да разговарям с кралицата и лорд Брокър насаме. Разбираш ли?

Муса се прокашля неловко:

— Ще бъдем пред вратата, милейди Файър.

В покоите на Брокър на долния етаж, зад затворената и заключена врата Файър застана до стената и впери поглед не в Брокър, а в големите колела на стола му. От време на време поглеждаше неговото лице и лицето на Роен, защото не съумяваше да се овладее. Като че ли напоследък често й се случваше да гледа нечие лице, да вижда в него лика на друг и да проумява откъслеци от миналото, непроницаеми преди.

Черната коса с бял кичур на Роен беше изопната назад, а лицето й също бе изопнато от тревога. Тя застана до Брокър и нежно положи длан върху рамото му. Брокър се пресегна и докосна ръката на Роен. Макар Файър вече да знаеше, каквото знаеше, непривичният жест я смути.

— Преди тази война никога не бях ви виждала двамата заедно — започна тя.

— Да — кимна Брокър, — знаеш, че не пътувам, дете. С кралицата не сме се радвали на компанията си, откакто…

— … откакто Накс ти изпрати онези зверове в моята оранжерия, струва ми се — довърши тихо вместо него Роен.

Файър я стрелна с поглед:

— Видяла си?

Роен кимна.

— Заставиха ме да гледам. Сигурно се е надявал да пометна копелето, което нося в утробата си.

Да, Накс бе постъпил нечовешки… Файър разбираше всичко, но не успяваше да преодолее гнева си.

— Арчър е твой син — обърна се тя към Брокър, давейки се в собственото си възмущение.