Читаем Огнена светлина полностью

Огнена светлина

Отварям уста, за да го обсипя с думи. Да му кажа, че майка ми и сестра ми винаги биха избрали да дойдат с мен. Защото това е моята майка. И моята сестра. И ние винаги ще бъдем заедно.

Но не казвам нищо. Защото не знам дали това е вярно. Защото истината, колкото и да не ми харесва, ме удря в лицето. От известно време аз ги бях изключила напълно от ума си. И може би просто не ги заслужавам.

Те трябва да научат всичко. От самото начало. Най-накрая. Извръщам се към Тамра.

— Независимо дали ти и мама искате да дойдете с мен или не, вие не можете да останете повече тук. Не и след онова, което се случи.

Тя се взира в мен и пепелявото й лице започва да ме притеснява вече сериозно.

— Е, всичко май се нареди идеално за теб. Ти получи онова, което искаше още от самото начало.

Да се разделя с Уил? Всъщност не.

— Нека не се караме сега, Тамра. Истината е, че вие също трябва да бягате! — Заради мен. Заради онова, което сторих. Остава единствено въпросът: Ще ме намразят ли заради това по-късно? Ще ме изоставят ли, когато след време заминат отново, за да започнат някъде другаде на чисто сред хората? Или майка ми отново ще пожертва живота си? И този на Тамра? Заради мен? Аз не очаквам това от тях? И няма да ги обвинявам, ако поемат в друга посока, различна от моята.

Тази вечер изгубих свободата си. Изгубих Уил. Ще изгубя ли също и майка си и Тамра?

Докато Касиан обръща колата и поема обратно към града, аз се взирам през прозореца в нощта, спомняйки си за ужасното пътуване преди повече от месец, когато напуснахме прайда. Тогава бях толкова уплашена, толкова нещастна.

И сега е същото. Отново седя на предната седалка на една кола, пътувайки към едно нежелано бъдеще. Ненавиждам се заради това, че трябва да тръгна с Касиан, и се питам дали някога ще се върна при Уил. Не вярвам, че той ще успее да ме намери, въпреки онова, което ми каза.

— Ще има последствия за теб заради действията ти от тази нощ — заявява Касиан, докато летим стремително в нощта.

Това не ме учудва. Последствията са нещо логично. Затова, че разкрих най-голямата тайна на вида ни. Затова, че избягах от прайда. Заради Уил. Да, заради Уил!

Извръщам бавно глава към Касиан. Кола от насрещното движение осветява за миг лицето му. Не пропускам да видя мрачно стиснатите му устни. Преглъщам буцата, която е заседнала в гърлото ми.

— Ще се опитам да те защитя… — Гласът му се издига във въздуха, плътен като дим.

— Не им позволявай да ми отрежат крилата — казвам умоляващо.

Тъмният му поглед се плъзва покрай лицето ми и за момент чертите му се смекчават.

— Ще опитам, Ясинда. Ще опитам.

Думите му не ми вдъхват голяма утеха. Поемам си тежко въздух и се заглеждам отново в нощта. Хвърлям поглед през рамо. Голямата скала се издига зад мен — огромна неподвижна грамада.

Някакъв звук се извисява в нощта над ръмженето на двигателя. Пресеклив писък на птица, който кара кожата ми да потръпне, отчаян и протяжен. Пустинен пъдпъдък, бе го нарекъл Уил. Изгубен. Търсещ своята половинка. Семейство. Дом.

Чувствам нишката, която ме свързва с него. Докато жалостивият звук все още ехти, аз затварям очи и се отпускам на седалката. Скоро ще стигнем…

Информация за текста

$orig_author=Sharie Kohler

$orig_lang=en

$orig_series=Firelight

$series=Огнена светлина

$sernr=1

$orig_title=Firelight

$year=2010

$translator=Яна Йотова

$trans_year=2013

$pub_year=2013