Окованият нарцис

Ето, каза го. Бе толкова близко да каже, „не ти вярвам, Якоб”, колкото можеше. Тишината се разля из откритото пространство, че шума на дрехите, разтърсването на космато тяло, изведнъж стана силен.

Ръцете на Ричард здраво стиснаха страните на трона му. Наблюдавах го, защото той се бе защитил толкова добре от мен, че не можех да го почувствам, но можех да гледам, да го гледам как мисли.

- Да не казвам, че ако повече не съм Улфрик, договора вече не важи?

- Да, това казвам.

Ричард и Рафаел се вгледаха дълго един в друг, тогава слаба усмивка се появи на устните на Ричард:

- Нямам планове да отстъпя позицията на Улфрик, така че договора ще остане сигурен за известно време, освен ако Якоб няма други планове.

Това едно изказване прати вълна от несигурност през наблюдаващите върколаци. Можеш да го почувстваш, да го видиш как се разпростира между тях, сякаш за подушили някакъв капан.

Якоб изглеждаше изненадан, шокиран. Той бе перфектният непознат, но видях обърканото изражение на лицето му, докато се чудеше какво да каже. Ако кажеше, че не се стреми към трона, тогава би се заклел, а превръщачите са малко чувствителни за такива неща.

Якоб или трябваше да излъже или обяви намеренията си и изражението на лицето му казваше ясно, че не бе готов да го направи.

Женски глас се чу от дясно, ясен и кънтящ сякаш бе тренирала на сцена:

- Не се ли отклоняваме от работата ни? Аз от една страна, съм много заинтересувана от избора на нова лупа.

Жената бе висока, но цялата в къдрици, разкошна по начин като филмовите звезди от 50те са били. Тя изглеждаше нежна, женствена, и все пак бе застанала на земята по полюшващ се начин, наполовина секси, наполовина хищнически, сякаш би те примамила играейки си на жертва, да те изчука, докато плачеш за милост и тогава да изяде лицето ти.

- Ще стигнем до избирането на нова лупа. - каза Ричард.

Тя падна на колене пред трона, заглаждайки роклята си под бедрата, като дама, макар че остави достатъчно за Ричард да види, докато гледаше надолу към нея. Не я харесвах особено.

- Не можеш да ни виниш за нетърпението, Улфрик. Една от нас - тя се поколеба, бивайки сигурна, че това „нас” бе от благоприличие, - ще бъде избрана за лупа и стане твой партньор всичко в тази величествена нощ.

Гласът й се снижи до тихо мърморене, достатъчно ясно да бъде чута.

Не, не я харесвах. Нямах място да говоря с Мика до себе си, но нямаше значение. Логиката няма нищо общо с това. Исках да сграбча тази боядисана червена коса и да я нараня. Докато Мика не докосна ръката ми, не осъзнах, че освобождавах един от ножовете на китката си. Понякога докосвам оръжието си, когато съм нервна, понякога тялото ми просто предава мислите ми. Накарах ръката си да остане на място, но не бях много щастлива.

- Върни се при останалите кандидатки, Парис. - каза Ричард.

Той бе внимателен да не я поглежда, сякаш се боеше да го направи. Не направи нещата по-добри, влоши ги.

Тя се протегна напред, поставяйки ръка на коляното му. Той подскочи.

- Не можеш да ни виниш за нетърпението, Улфрик. Всички те очакваме от толкова дълго.

Лицето на Ричард бе изпълнено с гняв:

- Силви. - каза той.

Силви се усмихна и бе усмивка на искрено злорадство. Тя сграбчи китката на Парис и я издърпа, не много нежно, на крака. Парис можеше и да бъде с два инча по-висока, но силата на Силви, нейния звяр, я караше да изглежда десет фута висока.

- Улфрик ти каза да се върнеш и останеш при другите кандидатки. Направи го.

Наклони леко Парис към земята. Жената леко се препъна, но въпреки позицията си, внимателно плъзна тънката рокля над бедрата си.

Силни се обърна да се върне на мястото си, до Ричард, когато Парис каза:

- Чух, че го харесваш грубо.

Силви замръзна и не бе нужно да виждам лицето й, за да почувствам внезапната ярост, която премина през нея. Знаех, преди тя да се обърне, бавно, с напрегнати мускули, че очите й блестят в кехлибарено вълчи цвят.

- Какво каза?

- Силви. - каза Ричард с нежен глас.

Не бе команда, а молба. Мисля, че ако го бе казал като команда, тя би се борила, поискала някакво удовлетворение. Но бе молба... Тя се обърна към Ричард.

- Да, Улфрик.

- Заеми мястото си, моля.

Тя се върна на мястото си, като Фреки, от дясната му страна. Но гневът бе около нея, почти видим, като горещината на летен път.

- Извинявам се на лебедовия крал, че не го разпознах по-рано, но сме се виждали само веднъж.

- Да - каза Донован Рийс. - Помня.

- Добре дошъл в нашия лупанар. Бих ти дал свободен достъп между нас, но трябва да знам защо си тук, преди да го направя.

- Тук съм защото Нимир-Ра спаси моите лебеди от хората, който почти я убиха. Тя рискува живота си за тях. Тук съм тази вечер като съюзник.

- Не мога да ти дам свободен достъп, Донован, защото ако нещата не потръгнат добре, ще бъде битка. Ако си съюзник на Анита, ще си по средата й.

- Тя рискува живота си за хората ни, не мога да направя по-малко.

Ричард кимна и видях разбирателството преминало между тях. Птици на честта, така да се каже.

- Тя спасява ли всеки превръщач, който види в беда ? - попита Якоб и го направи да звучи подигравателно.